Осигуряването на безплатна храна на работниците и служителите е предвидено в чл.285 от Кодекса на труда. Това е основно задължение на работодателя свързано с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. Безплатната храна и/или добавките към нея получават работниците и служителите, които работят в предприятия или организации със специфичен характер и организация на труда (чл.285 от КТ). Подробните условия и ред, при който се осигуряват безплатната храна и/или добавките към нея, са уредени в Наредба №11 за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатната храна и/или добавките към нея. В нея изчерпателно са конкретизирани видовете работи със специфичен характер и организацията на труда, но трябва да подчертаем, че безплатната храна и/или добавките към нея работниците и служителите получават само за дните, в които работят при посочените в наредбата условия (чл.2, ал.1 и ал. 2).
Работодателят определя кои работници и служители имат право на безплатната храна и/или добавките към нея. За целта той, на базата на оценката на риска и на основание чл.7 от Наредба № 11 издава писмена заповед, в която посочва работниците и служителите, които имат право на безплатната храна и/или добавките към нея.
Преди издаването на заповедта работодателят:
- провежда предварителни консултации с представителите на работниците и служителите(синдикати);
- провежда предварителни консултации с комитета или групата по условия на труд( създадени и обучени по реда на Закона за здравословни и безопасни условия на труд);
- писмено съгласува заповедта си със службата по трудова медицина.
В заповедта работодателят определя и стойността, която неможе да бъде по-малко от 2 лв. На ден на работник и служител, а стойността на тонизиращите и ободряващите напитки е не повече от 1 лев на смяна. По високи стойности могат да се регламентират с колективен трудов договор, правилник за вътрешния трудов ред или с допълнително споразумение между страните по трудово правоотношение.
С изменението на КТ през 2005г. отпадна забраната за замяна на определените видове безплатна храна, противоотрови и лични предпазни средства с тяхната парична рарностойност при наличие на изрична договореност между страните. Казано иначе работодателят може да не предоставя безплатната храна в натура, а нейната левова равностойност да се добавя към трудовото възнаграждение на лицата:
-Когато храната се предоставя в натура стойността и е разход за дейността на предприятието или организацията и НЕ се включва в облагаемия доход от трудови правоотнояшения на работниците и служителите. Не съществува пречка безплатната храна да бъде предоставяна срещу специално определени за тази цел купони в предприятието/организацията или предоставена в други, външни заведения за хранене по силата на сключен договор между заведението и вашия работодотел. В този смисъл при спазване на условията на чл.285 КТ, може да бъде предоставена храна и под формата на ваучери за храна;
- В случай, че работодателя предоставя левовата равностойност, то тези средства представляват облагаем доход и подлежат на облагане след като се добавят към трудовото възнаграждение на работниците и служителите. Предприятието/ организацията ги отчита като разход за възнаграждението на работниците и служителите. В този случай сумите за безплатната храна и/или добавките към нея се влючват и в осигурителния доход и върху тях се дължат осигурителни вноски. Осигурителни вноски се дължат ако храната се предоставя или средствата за нея са за сметка на социалните разходи.
Независимо от възможностите, ние като синдикат считаме, че е препоръчително безплатната храна и/или добавките към нея да се предоставя в натура, т.е в готов за консумация вид. В тази насока е и съвмесното указание на МТСП и МЗ №ПК25-3от 31.08.2006, както и в писмо на МФ№04-13-79 от22.03.2006.

Автор: Стойко Атанасов, Заместник председател СРС КТ ”Подкрепа” - Варна