Правото на отпуск е конституционно право на всеки работник или служител;
• Отпускът е период от време, през който работникът или служителят се освобождава от задължението си да осъществява трудовите си функции, без да се прекратява трудовото му отношение;
• Правото на отпуск, независимо от вида и основанието му, пряко зависи от наличието на трудово правоотношение;
• Без трудово правоотношение не възниква правото на отпуск, което означава, че работещите по т.нар.”граждански договор” нямат право на отпуск по Кодекса на труда и актовете за прилагането му;
• Лицата, които работят по т.нар.”договор за управление”, могат да договорят с договора правото да ползват неприсъствени дни или период от време, през който да не осъществяват задълженията си по договора, но ако не съществува такава договореност, те не могат да ползват разпоредбите на Кодекса на труда относно отпуските;
• Отпускът по Кодекса на труда не зависи от основанието, на което е възникнало трудовото правоотношение;
• Отпуските се делят на платени и неплатени отпуски в зависимост от това дали по време на ползването им работникът или служителят има право да получава възнаграждение или обезщетение;
• Отпуските са право или правна възможност за работника или служителя в зависимост от това с каква правна норма са установени – императивна /задължителна/ или диспозитивна / незадължителна/;
• За всяка пълна календарна година признат трудов стаж работникът или служителят има право на платен годишен отпуск;
• Платеният годишен отпуск се състои или само от основен „редовен платен годишен отпуск или от основен плюс допълнителен платен годишен отпуск;
• Основният платен годишен отпуск е субективно право на всяко лице, което работи по трудово правоотношение и то не може да бъде лишено от него;
• Отпускът е годишен, тъй като минималният размер на този отпуск е 20 работни дни, ако работникът или служителят се е намирал в трудово правоотношение през календарната година и това време е признато за трудов стаж;
• Когато работникът или служителят няма пълни 12 месеца трудов стаж през календарната година, основният платен отпуск за тази календарна година се изчислява по 1/12 част от отпуска за всеки месец, който се зачита за трудов стаж по определения за това ред;
• За определени категории работници или служители, основният /редовният/ платен годишен отпуск е с удължен размер, в който се включват определените най-малко 20 работно дни;
• Работниците и служителите, които имат право на удължен платен годишен отпуск и съответните минимални размери са регламентирани в членове 24-31 вкл. от Наредбата за работното време, почивките и отпуските;
• Освен основния платен годишен отпуск при наличие на определени условия работниците и служителите могат да придобият право и на допълнителни платени годишни отпуски;
• Право на допълнителен платен годишен отпуск може да придобие работник или служител за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки;
• Право на допълнителен платен годишен отпуск може да придобие работник или служител за работа при условията на ненормиран работен ден;
• Минималният годишен размер на всеки от посочените два вида допълнителен отпуск е 5 работни дни;
• Размерите на основния и/или допълнителните платени годишни отпуски могат да бъдат увеличени при подписване на съответните клаузи в колективен трудов договор или по договореност между страните по трудово правоотношение.
• Всички видове отпуски и начините за ползване са уредени в членове 155 – 178 вкл. в Кодекса на труда.

Автор: Маргарита Нейкова, Председател СРС КТ "Подкрепа" - Добрич