Майчинството и бащинството - с днешна дата
Иван Карабашев, в-к "Делова седмица", БР.3 12-18.01.2009

Измененията в Кодекса на труда (КТ) и Кодекса за социално осигуряване (КСО), влизащи в сила от началото на 2009 г., задават нови параметри за:
- продължителността на отпуска за бременност и раждане – от 315 става на 410 дни, от които 45 дни преди термина на раждане;
- правото на получаване от осигурените лица на обезщетение от ДОО по времето на този отпуск – необходими са не по-малко от 12 месеца (преди бяха 6) осигурителен стаж с осигуряване за общо заболяване и майчинство;
- начина на изчисляване на размера на дневното обезщетение – от среднодневния осигурителен доход с осигуряване за общо заболяване и майчинство за 12-те месеца (преди бяха 6), предхождащи месеца, в който започва отпускът за бременност и раждане.

Други изменения в разпоредбите, свързани с ползването от майките на отпуск и обезщетение за бременност и раждане няма. Едни числа се заменят с други, като се запазва всичко останало, което се е прилагало досега. Въпреки това има някои въпроси, които се нуждаят се пояснение.

Заварените в отпуск за бременност и раждане на 1 януари

Новите условия за 12-месечен стаж за придобиване на право и 12-месечна база за изчисляване размера на обезщетението влизат в сила от 1.І.2009 г. Всички за които не са изтекли 315 дни от започването на отпуска, ще продължат да получават същия размер (изчислен по стария ред) на обезщетението си. Разликата е, че това ще става вече до изтичане на 410 дни от датата на издаване на първия болничен лист. Тези, чийто отпуск от 315 дни е изтекъл към 1 януари (и са в отпуск за отглеждане на дете до две годишна възраст или пък са се върнали на работа), могат отново да излязат в отпуск за бременност и раждане през 2009 г. (не може да се ползва увеличеният размер на отпуска със задна дата – през 2008 г.), за да го ползват до 410-ия ден от датата на издаване на първия болничен лист. Те получават също изчисления по стария ред размер на обезщетението.

Когато отпускът от 315 дни е изтекъл към 1 януари

трябва да се обърне внимание на следните моменти. Възможно е:
- да са прехвърлили отпуска за отглеждане на дете до две годишна възраст на друг;
- отглеждането на детето да е поето от лице, назначено по програмата „В подкрепа на майчинството”.
Ако майката иска да продължи да ползва остатъка до 410 дни от отпуска за бременност и раждане, и в двата случая трябва да се прекрати отглеждането на детето от друго лице. Това отглеждане може да продължи отново - а и от същото лице, но след 410-ия ден. Лицето, на което е прехвърлен отпуска, трябва да подаде декларацията за промяна на обстоятелствата, за да се прекрати получаваното от него обезщетение. А при отглеждане по програмата - да бъде уведомена АСП, за да прекрати договора на наетото лице. Ако майката сама ползва отпуска за отглеждане и получава обезщетението за този отпуск или се е върнала на работа и взема 50% от него, подаването на документите за получаване на обезщетението за бременност и раждане трябва да се предхожда от декларация за промяна на обстоятелствата по отношение на другото получавано обезщетение.
Декларацията за промяна на обстоятелствата подава лицето, получаващо обезщетение, в срок три работни дни от промяната (при работодател, дружество, чрез което се осигурява или директно в ТП на НОИ, ако няма осигурител). Работодателят (осигурителят) я представя в ТП на НОИ също в срок от три работни дни от получаването й.

Няма значение кога са придобити 12-те месеца

Изискването за 12 месеца осигурителен стаж с осигуряване за общо заболяване и майчинство преди отпуска за бременност и раждане не означава, че това е непрекъснат стаж и трябва да е придобит непосредствено преди началото на отпуска.
Какво става в случая, когато бременната няма част от тези 12 месеца, но към датата на първия болничен лист е осигурена за общо заболяване и майчинство. Отлага се началото на изплащане на обезщетение по време на отпуска, т.е. за част от дните в този отпуск то няма да се получи. Но по време на отпуск за бременност и раждане също се придобива осигурителен стаж (чл. 9, ал. 2, т. 2 КСО) и от датата, на която придобитият преди отпуска и по време на отпуска осигурителен стаж стане 12 месеца, ще започне изплащане на обезщетението до края на ползване на отпуска.
Освен това, когато осигурената няма право на обезщетение, ако средномесечният доход на член от семейството е по-нисък от определения за съответната година (за 2009 г. той е 350 лв.), може да се получи помощта (150 лв. за 2009 г.), предвидена в чл. 5а, ал. 2 от Закона за семейни помощи за деца за времето до раждане на детето, както и месечната помощ (100 лв. за 2009 г.) по чл. 8, ал. 5 от ЗСПД.
(Чл. 5а. (2) Когато бременната жена е осигурена за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица, но не получава обезщетение за бременност и раждане, поради това че няма необходимия осигурителен стаж по чл. 48а от КСО, еднократната помощ се изплаща в размер, определен пропорционално на броя на дните от началото на отпуска за бременност и раждане до придобиването на необходимия осигурителен стаж по чл. 48а от КСО, но за не повече от 45 дни.
Чл. 8. (5) Когато майката (осиновителката) е осигурена за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица, но не получава обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, поради това че няма необходимия осигурителен стаж по чл. 48а и чл. 52а от КСО, тя има право на месечна помощ за отглеждане на дете при условията и по реда на този закон за времето до придобиване на необходимия осигурителен стаж.)
Чисто информативно, защото не е прецизирана разпоредбата и не става ясно дали се отнася само за неосигурени лица, може да се спомене и новия чл. 8в от ЗСПД, той предвижда майките студентки редовно обучение, които нямат право на обезщетение, да се изплаща месечна помощ в размер, определен със Закона за държавния бюджет. За 2009 г. това е минималната работна заплата - 240 лв. Не се разбира дали под определението „редовно обучение” е вложен замисъл, че това означава „неосигурени”, тъй като немалък брой студенти редовно обучение работят, за да се издържат. Може би с промени в правилника за прилагане на закона то ще бъде изяснено. Това се отнася и за неопределеността в други новоприети членове на този закон.

Дневното обезщетение се изчислява

от среднодневния осигурителен доход за 12-те месеца, предхождащи месеца, в който започва отпускът. То е 90 % от този среднодневен доход, но не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение. Масово се използва изразът „90% от заплатата”, а се пропуска втората част – ограничаване до нетното възнаграждение. По-точно е да се каже, че по време на отпуска обезщетението ще отговаря на средномесечната за периода сума, която е получавана от лицето като заплата (след удържане на личните осигурителни вноски и данъка от нея).
Какво става в случая, когато през част от тази база от 12 месеца бременната жена не е била осигурена. За осигурителен доход за този период, а също и за нетно възнаграждение, се приема среднодневният размер на минималната работна заплата за страната, който е бил тогава (220 лв. за 2008 г., за 2009 г. се предвижда да е 240 лв.) – чл. 42, ал. 2, т. 1 КСО и чл. 16, ал. 3 и 17, ал. 7 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НИИПОПДОО).
Как ще бъде определяно обезщетението за бременност и раждане след 1.І.2009 г., ако майката излезе в нов отпуск за бременност и раждане преди навършване на две годишна възраст на предходното дете?
Ако отпускът за отглеждане на дете до две годишна възраст е прехвърлен на друг или майката работи и не го ползва, обезщетението ще бъде определено по новите правила – от 12-месечна база.
Същата 12-месечна база ще се използва и ако тя ползва този отпуск, но полученият по такъв начин размер на обезщетението ще се сравни с размера на предходното – определено от 6-месечната база. Ще се получава по-благоприятният (по-високият) размер, тъй като няма промяна в разпоредбата на чл. 49, ал. 2 КСО.
(49. (2) (Нова - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) При придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане през периода на изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете обезщетението е в размера, определен по ал. 1 за предходното дете, ако това е по-благоприятно за лицето.)

Правото на бащата да ползва отпуск при раждане на дете

То идва от други изменения в КТ и КСО. Това са отпуск с продължителност до 15 календарни дни от датата на изписване на новороденото от лечебното заведение, както и заменяне на майката (с нейното съгласие) в ползване на отпуска за бременност и раждане след навършване на 6 месеца от новороденото.
Документалното оформяне за ползването на тези отпуски трябва да бъде уредено чрез съответни разпоредби и образци на декларации в Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) и в НИИПОПДОО, както беше уредено ползването на отпуска от 135 до 310 дни за майките. Засега са известни само разпоредбите в КТ и КСО, както и проектите на съответните декларации към НИИПОПДОО (виж писмо № 91-01-274/23.ХІІ.2009 г. в Интернет-страницата на НОИ, рубрика „Указания”). Но и на тяхна основа могат да се дадат отговори на следните въпроси.

Право на тези отпуски има съпругът или намиращият се в съжителство и живеещ в едно домакинство с майката баща на детето – за отпуска от 15 календарни дни при изписване; за отпуска със съгласието на майката (осиновителката) след навършване 6-месечна възраст на детето условието е по-опростено – баща (осиновител).
За правото на обезщетение по време на отпуските вече ще е в сила правилото, че бащата трябва да има 12 месеца осигуряване за общо заболяване и майчинство. А обезщетението ще се изчисли от осигурителния доход от 12-те месеца, предхождащи месеца на началото на ползване на отпуска. Както и при майките, за времето на ползване на единия или другия отпуск също се придобива недостигащия осигурителен стаж и възниква правото на получаване на обезщетение за остатъка от него. Ако има период без осигуряване в 12-месечната база за изчисляване на обезщетението, за дните от него ще се вземе като среднодневен осигурителен доход и като среднодневно нетно възнаграждение размерът на среднодневната минимална работна заплата за страната през този период.

Автор: http://www.delovasedmitsa.net/