Какъв е обхватът на помощта, която получаваме от личния си лекар
Разяснение
На всеки от нас се е налагало поне веднъж да потърси надеждна и специализирана медицинска помощ, като в такива случаи обикновено прибягваме до услугите на личния лекар.
Нерядко обаче, преди или след оказването на конкретната, необходима ни помощ или консултация, попадаме в неловката ситуация - следва ли да заплатим за извършения преглед или тези разходи се покриват от НЗОК.
Можем ли да изискаме от избрания от нас общопрактикуващ лекар именно тази помощ или направление?
На тези и на други “болезнени” въпроси, ще потърсим отговор в настоящата статия.
Съгласно Наредба № 40 за основния пакет здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК, общопрактикуващият лекар оказва първична извънболнична медицинска помощ на:
здравноосигурените лица, записани в неговия регистър;
здравноосигурените лица, временно пребиваващи за срок от един до пет месеца извън здравния район, в който са избрали общопрактикуващ лекар - срещу представяне на формуляр за временен избор; както и на
здравноосигурените лица от друг здравен район, обърнали се към него инцидентно по повод на остри състояния - срещу представяне на здравноосигурителна книжка.
Здравноосигурените лица, избрали личен (общопрактикуващ) лекар, не заплащат за оказаната им медицинска помощ от основния пакет здравни дейности. При посещение при личния лекар те дължат единствено потребителска такса по чл. 37, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Таксата не се заплаща от категориите лица по чл. 37, ал. 3 ЗЗО, както и от лицата със заболявания, посочени в Приложение № 14 към Националния рамков договор (“Списък на заболяванията, при които ЗЗОЛ са освободени от потребителска такса по чл. 37, ал. 1 ЗЗО”).
Личният лекар е длъжен да:
изпълнява предвидените медицински дейности по програми “Майчино здравеопазване” и “Детско здравеопазване”, както и да извършва профилактични прегледи на осигурените лица над 18-годишна възраст, съгласно Наредба № 39 за профилактичните прегледи и диспансеризацията;
води регистри на електронен носител;
подготвя необходимата документация за консултации и медико-диагностични изследвания, когато прецени, че са необходими такива;
подготвя изискващата се документация за хоспитализация на пациентите;
извършва посещения на здравноосигурените лица от домове за медико-социални грижи, записани в неговия регистър;
осъществява методична помощ по отношение на здравните дейности в училищата, касаещи включените в регистъра му лица, ако са създадени условия за това от ръководството на съответното учебно заведение;
изготвя талон за здраво-словното състояние на децата и учениците;
излага на видно място в амбулаторията си списък информация за категориите лица, освободени от потребителска такса, съгласно чл. 37 ЗЗО;
;оказва спешна медицинска помощ на всеки пациент независимо от неговата регистрация и местоживеене, когато такава е потърсена от него, до идване на екип на спешна помощ;
осигурява непрекъснатост на медицинските грижи за регистрираните при него лица.
За нуждите на осъществяваната дейност лечебните заведения за първична извънболнична медицинска помощ наемат и допълнителен медицински персонал според броя на регистрираните здравноосигурени лица при общопрактикуващия лекар. В случаите когато има нает допълнителен медицински персонал, лекарите, учредили лечебното заведение за първична извънболнична медицинска помощ, са задължени да включат в месечния график часовете, в които лично ще оказват медицинска помощ.
Всеки лекар, който е в трудовоправни отношения с лечебното заведение за първична извънболнична медицинска помощ, сключило договор със здравната каса, подписва всички медицински документи и ги подпечатва с личния си печат и с печата на лечебното заведение.
Лечебните заведения (или лекарите в една практика) обявяват в амбулаторията на място, достъпно за пациентите, своя месечен график, който съдържа:
часове за амбулаторен прием;
часове за домашни посещения;
часове за промотивна и профилактична дейност;
часове за работа по програма “Майчино здравеопазване”; както и
часове за работа по програма “Детско здравеопазване.
Обявеният график следва да съдържа и телефонен номер за повикване и за домашни посещения на пациентите, като в това отношение на личните лекари е предоставена известна свобода - възможността да бъде посочен или телефон на практиката, или мобилен телефон.
В случаите когато общопрактикуващият лекар (личният лекар) обслужва пациенти в повече от едно населено място, графикът се изготвя за всяко населено място поотделно.
Всеки общопрактикуващ лекар посочва в договора си със съответната районна здравноосигурителна каса (РЗОК) свой заместник или заместници за случаите когато не може да изпълнява лично задълженията си. Посоченият заместник или заместници представят писмена декларация за съгласие. Общо-практикуващият лекар предварително уведомява писмено директора на РЗОК за избрания от него заместник, срока и мястото на заместване. Заместникът подготвя документацията по консултации и медико-диагностични изследвания.
Общопрактикуващият лекар и заместникът (заместниците) му могат да представят в РЗОК договор за заместване за условията, при които се извършва заместването - срок, място, разплащателна сметка, помощен персонал и др. - който се приподписва от директора на РЗОК.
При липса на договор за заместване посоченият заместник встъпва в правата на титуляра, като титулярът писмено уведомява съответната РЗОК. В този случай районната здравноосигурителна каса заплаща по сметката на титуляра на практиката.
Лицата, определени за заместници, трябва да притежават съответната правоспособност и да са вписани в съответния регистър по Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите.
В срока на заместване заместникът има всички права и задължения на титуляра на практиката, попълва всички документи с личните си данни (универсален идентификационен номер и трите имена) и универсалния идентификационен номер на титуляра, подписва ги и ги подпечатва с личния си печат. Във всички случаи се вписва реги-страционният номер на практиката на замествания общопрактикуващ лекар.
Срокът на заместване не може да бъде по-дълъг от срока на действие на договора на титуляра на практиката с РЗОК.
Общопрактикуващият лекар е длъжен да създава и съхранява здравно досие за всеки от своите пациенти, което трябва да съдържа:
амбулаторни листове от извършените от него прегледи и дейности;
амбулаторни листове от извършените прегледи от други лекари - специалисти;
резултати от извършените медико-диагностични дейности и изследвания и издадените направления за медико-диагностична дейност (бланка МЗ-НЗОК № 4);
издадените от него рецепти;
копие от протоколите за лекарства;
епикриза от проведеното болнично лечение (в случаите, когато такова лечение е било проведено);
диспансерно досие за всяко диспансеризирано от него лице, което съдържа документите за заболяванията, за които пациентът е диспансеризиран;
за бременните жени, включени в неговата пациентска листа - карта за профилактика на бременността, съгласно Наредба № 39 за профилактичните прегледи и диспансеризацията.
Наред с първичните документи за работа с НЗОК, личният лекар издава и/или заверява и следните документи на записаните в неговия регистър здравноосигурени лица:
извлечение (копие или етапна епикриза) от здравното досие на лицето, осъществили правото си на избор на друг общопрактикуващ лекар;
извлечение (копие или етапна епикриза) от здравното досие на наборниците, подлежащи на първоначален медицински преглед и на явяване пред наборна комисия, след представено от тях известие от военното окръжие;
медицинско направление за балнеосанаториално лечение;
медицинско направление за превозване на починал в друго населено място;
медицинско направление за социални грижи;
препис от медицинско досие за съда и прокуратурата;
талон за здравословното състояние и талон за проведени профилактични прегледи на деца и ученици до здравните кабинети в детски заведения и училища;
болничен лист за временна неработоспособност или предписание за трудоустрояване;
медицинско свидетелство за постъпване на работа;
направление за хоспис;
медицинско свидетелство за приемане в детски и учебни заведения;
медицински свидетелства на участващите в спортни състезания;
медицинско удостоверение за детски и учебни заведения при отсъствие по медицински показания;
съобщение до ЕСГРАОН за смърт;
медицинска бележка на дете (ученик), че не е в контакт със заразно болни;
медицинско свидетелство за осиновяване на дете;
медицинско свидетелство за сключване на граждански брак;
здравна книжка на работещите в детски заведения и в заведения за хранене;
протокол за представяне пред ТЕЛК.
При необходимост от скъпо-струващи лекарства и лечение по реда на чл. 78 ЗЗО личният лекар съдейства за комплектоване на необходимите документи за извършване на експертизи.
За осигуряването на специализирана извънболнична медицинска помощ общопрактикуващият лекар издава “Медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение” (бл. МЗ-НЗОК № 3) в следните случаи:
при необходимост от консултативен преглед;
при заболявания и проблеми, изискващи специализирани диагностични дейности;
за оценка на здравословното състояние на пациента;
при провеждането на профилактични и диспансерни прегледи по реда на Наредба № 39 за профилактичните прегледи и диспансеризацията и Наредба № 40 за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК;
при необходимост от физиотерапия.
Включването на здравноосигурените лица в програмите “Майчино здравеопазване” и “Детско здравеопазване” при лекари-специалисти по “Акушерство и гинекология” и “Детски болести” и извършването на профилактични прегледи при лекари - специалисти по гастроентерология, урология, ендокринология, кардиология, хирургия, акушерство и гинекология, както и по репродуктивна медицина за лицата с установен риск, а така също и диспансеризацията на пациентите, се осъществяват на база на еднократно издадено “Направление за консултация или провеждане на съвместно лечение” (бл. МЗ-НЗОК № 3) от страна на личния лекар.
При промяна на лекаря-специалист, осъществяващ дейностите по изпълнение на програмите и диспансеризацията, общопрактикуващият лекар издава ново направление. Директорът на НЗОК издава указания за реда на издаване и попълване на тези направления.
Общопрактикуващият лекар издава “Направление за медико-диагностична дейност” (бл. МЗ-НЗОК № 4) за високоспециализирани медико-диагностични изследвания единствено в случаите на писмено назначение от ТЕЛК или от НЕЛК.
Следва да се подчертае, че за съжаление личните лекари разполагат с определен (ограничен) брой медицински направления за консултация или провеждане на съвместно лечение, медицински направления за високоспециализирани дейности (само за пакет “Анестезиология и интензивно лечение”), направления за медико-диагностични дейности, съобразно регулативните стандарти и потребностите на здравноосигурените лица.
В случаите когато лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболничната помощ, общопрактикуващият лекар насочва своите пациенти за хоспитализация. Отказът от болнично лечение се заявява пред общопрактикуващия лекар лично или чрез родител (настойник или попечител). Отказът се заявява писмено в амбулаторния лист, а при фактическа невъзможност за писмено заявление - в присъствие на двама свидетели, които удостоверяват това с подписите си в амбулаторния лист. След изписване на пациента от лечебното заведение за болнична помощ или от диспансера, личният лекар получава екземпляр от епикризата или копие от нея, която прилага към здравното му досие. Общопрактикуващият лекар е длъжен да се съобразява с препоръките в болничната епикриза.
сп. "Труд и право"
Петя СОТИРОВА, главен експерт в отдел “Информация и връзки с обществеността” в ЦУ на НЗОК
Автор: http://www.trudipravo.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=489&Itemid=188