За обезщетението за оставане без работа се дължат осигурителни вноски

Румяна Станчева, експерт в НОИ
публикация в www.dnevnik.bg

При прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.222, ал.1 от Кодекса на труда работниците и служителите имат право на парично обезщетение за оставане без работа, ако правоотношението е прекратено:

- поради закриване на предприятието или на част от него

- поради съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни

- при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност

- когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност.

Обезщетението се изплаща от работодателя и е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвиди обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с трудово възнаграждение в по-малък размер, той има право на обезщетение в размер на разликата в заплащането за същия срок. Полученото от работника обезщетение се вписва в трудовата книжка на страницата за изплатени обезщетения при прекратяване на трудовия договор.

Паричното обезщетение за оставане без работа по чл.222, ал.1 от Кодекса на труда се изплаща за време, през което лицето не е било в трудови правоотношения и периода, за който се изплаща, не се зачита за трудов стаж. На основание разпоредбата на чл.9, ал.3, т.5 от Кодекса за социално осигуряване този период се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране.

Периодът, през който лицата са били без работа и са получавали парично обезщетението по чл.222, ал.1 от Кодекса на труда, се зачита за осигурителен стаж, като се правят осигурителни вноски за фонд "Пенсии" и Допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО). Осигурителните вноски се изчисляват и внасят върху полученото обезщетение, но върху не повече от 2000 лв. на месец. Независимо по коя категория труд е работило лицето преди уволнението, вноските винаги са в размера, определен за фонд "Пенсии" за трета категория труд и стажът се зачита от трета категория труд. За родените преди 1 януари 1960 г. вноските за фонд "Пенсии" се разпределят 10 на сто за сметка на осигурителя и 8 на сто а за сметка на осигуреното лице. За родените след 31 декември 1959 г. осигурителните вноски за сметка на осигурителя са в размер 7.2 на сто за фонд "Пенсии" и 2.8 на сто за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, а за сметка на осигурените лица 5.8 на сто за фонд "Пенсии" и 2.2 на сто за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд. Сумата върху, която са внесени осигурителни вноски, се взима предвид при изчисляване размера на пенсията.

Когато работникът или служителят е започнал работа с по-ниско трудово възнаграждение и получава от първия работодател обезщетение за разликата в трудовото възнаграждение върху това обезщетение не се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване. В този случай стажът се зачита при втория работодател.

Ако по време на изплащане на парично обезщетение по чл.222, ал.1 от Кодекса на труда настъпи временна неработоспособност, изплащането на паричното обезщетение за оставане без работа се спира. В двумесечния срок след прекратяване на трудовия договор на основание чл.42, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване работниците и служителите имат право на парично обезщетение за временна неработоспособност, но за не повече от 75 календарни дни. В тези случаи паричното обезщетение за временна неработоспособност се изплаща, при положение че лицето не получава парично обезщетение за оставане без работа. В тази връзка за периода на временната неработоспособност паричното обезщетение по чл.222, ал. от Кодекса на труда се спира и след възстановяване на здравословното състояние, в случай че лицето не е започнало работа, се изплаща остатъкът.

Трябва да се има предвид, че осигурителният стаж, зачетен на основание чл.9, ал.3, т.5 от Кодекса за социално осигуряване, се взима предвид само при пенсиониране. Този стаж не се взима предвид за придобиване право на парично обезщетение за временна неработоспособност, бременност, раждане и отглеждане на малко дете, както и за придобиване право на парично обезщетение за безработица. Освен това в сроковете за получаване на обезщетение за безработица не се включват периодите, през които лицата са получавали обезщетение за оставане без работа по чл.222, ал.1 от Кодекса на труда (КТ).

За всеки месец, за който се изплаща обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ, се подават данни с декларация обр. №1 "Данни за осигуреното лице" с попълнен код 27 в т.12 "Вид осигурен", като в т.14 "Ден, от който осигуряването е възникнало" се попълва първият ден, за който е изплатено обезщетение, а в т.15 "Ден, в който осигуряването е прекратено" се попълва последният ден, за който е изплатено обезщетение. В декларацията се попълват и данни за дните в осигуряване, за осигурителния доход, процента на дължимите осигурителни вноски за ДОО, както и данни за облагаемия доход и начисления данък.

Върху сумата на изплатените обезщетения по чл.222, ал.1 от Кодекса на труда не се дължат здравноосигурителни вноски. За периода, за който се изплаща обезщетението, лицето е с прекратени правоотношения с работодателя и в случай че не подлежи на здравно осигуряване на друго основание, трябва само да заплати здравноосигурителните си вноски. Това се прави по реда на чл.40, ал.5 от Закона за здравното осигуряване – за 2009 г. 8 на сто върху доход не по-малък от половината от минималния осигурителен доход, определен за самоосигуряващите се в Закона за бюджета на ДОО - 130 лв., или 10. 40 лв. на месец.

Автор: http://www.dnevnik.bg/dnevnikplus/2009/04/21/708091_za_obezshtetenieto_za_ostavane_bez_rabota_se_duljat/