Какво губим при непълно работно време
22 април 2009 / в."СЕГА"

Непълното работно време е мярка, целяща да ограничи масовите съкращения и в някаква степен да омекоти ударите на кризата.
Държавата вече отпусна 6.7 млн. лв., които трябва да се дават като компенсации на хора, избрали този вариант, за да запазят работата си. Фирмите масово кандидатстват за парите, но така и не успяха да изпълнят квотата. В момента тече подготовка за втория тур кандидатстване, а междувременно ще се търсят пари и от ОП “Развитие на човешките ресурси“. Малцина обаче обясняват какви са рисковете за работника, ако мине на непълен работен ден.
Според Кодекса на труда непълно работно време може да бъде въведено само със съгласието на работниците. Там, където няма синдикални организации, служителите трябва да излъчат свои представители за преговори с работодателя. В краен случай условията може да се договарят индивидуално.
“Непълното работно време е правна фигура по чл. 138 “а“ от Кодекса на труда, която позволява на работодателя да въведе по-малко от 8 часа работа, ако има съгласието на представителите на работниците или синдикатите. Това работно време обаче
не може да бъде по-малко от 4 часа
и може да се договори още при сключването на трудовия договор“, обяснява юристът на КНСБ Чавдар Христов.
По-малкото часове работа, а оттам и по-ниската заплата обаче директно означават по-малки социални и здравни осигуровки. Според Чавдар Христов обаче тук няма причини за тревога, защото непълното работно време може да се въведе максимум за 6 месеца и този период оказва пренебрежимо малко влияние върху окончателния размер на пенсията. Това може да е важно само при служители, на които предстои скорошно пенсиониране, тъй като те по-бавно ще съберат необходимия им стаж.
“Минаването от 8 на 4 часа не променя задълженията, а намалява времето, в което сме длъжни да предоставяме своя труд, но това става на базата на законово определени процедури. Не е задължително да има криза, за да се случи. То може да бъде договорено между работодател и работник“, обяснява Христов. Впрочем, максималният срок за работа на непълно време е
специално удвоен само за 2009 г.
като мярка срещу кризата. Според Кодекса на труда по-малко работни часове се въвеждат максимум за 3 месеца, но в преходните разпоредби беше записана допълнителна възможност тази година периодът да може да бъде удължен с още 3 месеца при предварително съгласуване със синдикати и представители на работниците и служителите.
Откъде могат да дойдат проблемите?
Най-голям удар може да има върху обезщетенията, плащани от работодателя и от НОИ. Според закона обезщетението за безработица, плащано от НОИ, се движи в строго определени граници - не може да бъде по-малко от 60% от получаваната през последните 9 месеца заплата, не може да пада под 120 лв. и да надвишава минималната работна заплата. Т.е. парите за безработица не могат да са повече от 240 и по-малко от 120 лв. Тъй като обезщетението се изчислява на базата на заплатата, нейното намаляване автоматично го понижава.
По-сериозните проблеми обаче са при парите, които плаща работодателят. “Ако работодателят ми прекрати договора поради съкращения в щата или намален обем работа, или спиране на работа, за първия месец той ми дължи обезщетение, което е равно на брутното трудово възнаграждение, получено предходния месец. Ако аз съм получавал два месеца по-малко пари, вместо да получа едно пълна заплата като обезщетение, ще взема половината“, обяснява Христов. Според него дори и при един месец непълно работно време обезщетението, което дължи работодателят, може чувствително да падне. Една от добрите новини е, че преминаването на непълен работен ден не може да съкрати месечния ви отпуск. За сметка на това има опасност да намали парите, които ще получите след това. Отпуските, както и обезщетенията, са свързани с размера на заплатата от предходния месец и няма как това намаление да бъде избегнато. Същото се отнася и за жени, на които предстои да излязат в отпуск по майчинство, за което също се изчислява доходът от предходните 12 месеца. На същия принцип може да пострадат и болничните.
СИТУАЦИЯТА В МОМЕНТА
Според данните на Агенцията по заетостта молби за компенсации за непълно работно време при първия тур през март са подали 18 086 работници от 322 фирми. За всяка област обаче бяха отпуснати определени квоти и така в някои райони бройките останаха неусвоени, а на други места парите не стигнаха. Недостиг на средства беше регистриран в 13 области, като най-сериозна беше ситуацията в Ловеч, където без бонуси останаха 1688 работници. На второ място е Стара Загора с 1298 неудовлетворени молби. В Плевен чакат обезщетения 918 души, в Габрово - 662, във Велико Търново - 640, в Ямбол - 548, в Перник - 432 и т.н. На първия тур бяха одобрени 7907 работници, но в крайна сметка ще бъдат удовлетворени всички молби, тъй като неразпределените средства ще бъдат раздадени на чакащите. 5 области останаха с нереализирани средства поради липса на интерес. Във Варна икономисаха 447 796 лв., в Пловдив - 365 393, в Добрич - 105 138, в Пазарджик - 88 554, в Смолян - 25 397. Прави впечатление, че в тази група има две области - Добрич и Смолян, със сравнително висока безработица и очаквания за сериозни проблеми и съкращения.

Автор: http://dnes.dir.bg/2009/04/22/news4336258.html#sepultura