КТ ПОДКРЕПА - ВАРНА 

5% ПЛЮС ИЛИ 5% МИНУС ДА НАМАЛИМ ИЛИ НЕ СОЦИАЛНИТЕ ОСИГУРОВКИ ? - Коментар

От доста време темата ту се появява, ту изчезва в публичното пространство от почти всички страни, които участват в социалния диалог. Работодателите единодушно казват „да намаляваме", синдикатите също единодушно - „не бива", а държавата... Държавата в лицето на двама министри хвърли първата сензация: икономическият Петър Димитров каза: „А защо пък не!?", докато социалният Емилия Масларова, от същата партия, декларира категорично: „Не!".
Голямата бомба обаче дойде от работодателските организации. Българска стопанска камара (БСК), след като дълго време издигаше знаме с привържениците на „минус 5", изведнъж каза „не, не бива, социалната система се намира в състояние на „умерен риск". И излезе с цялостна концепция, чрез която и вноските да не бъдат намалявани, и постъпленията за пенсии да се стабилизират.
Няма обаче да твърдим, че хем агнето ще е цяло, хем всички вълци ще са сити. Сред последните вероятно ще са банките, които свалят доста кожи от бизнеса, дори само като такси за парични преводи (виж карето).
Освен това от камарата искат за отделните самоосигуряващи се професии да бъде въведен минимален осигурителен праг, както е и при другите. И логично. Ненормално е лекар, адвокат, брокер, нотариус, художник, търговец да се осигуряват средно само върху 276 лв. (според НОИ за 2008 г.) или пък - върху един и същ доход. Както са пресметнали в НОИ, самоосигуряващите се са към 300 хил. човека, т.е. към 9 % от заетите в стопанството, но дават под 2,5% от постъпленията на института. Оттам уточняват също, че дори при минималната пенсия за 2008 г. от 113-114 лв. осигурителният доход е бил 375 лв., т.е. самоосигуряващите се не са си заработвали дори за минималната пенсия. А с двете мерки според БСК постъпленията за пенсии трябва да се увеличат с около 390 млн. лв.
От другата голяма работодателска организация - Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Иво Прокопиев засега прокламира старата теза - или
намаляваме осигуровките, за да се запазят работните места
или ги запазваме, за да плащаме пенсии. Тезата обаче е оборима. Според министър Масларова 22 програми действат в подкрепа на заетостта, което е в пряка полза за работодателите. От 30,25% през 2005 г., напомня също тя, вноските на работодателите в ДОО са паднали вече до 18,3%. А от НОИ добавят: „За времето след 2000 г. с намаляването на вноските на бизнеса са били отстъпени към 10 млрд. лв. - за конкурентоспособност, работни места, по-високи заплати, но ефектът бил под очаквания." Осигурителната база за този период е скочила към 3,8 пъти, номиналният БВП - около 2,8 пъти, а вноските за ДОО - под 2 пъти. Ако са били поделени поравно между работодатели и осигурени, сега универсалните пенсионни фондове щяха да са към 8-10 % от БВП (при около 3 % понастоящем) и щяха да си предоставят парите на бизнеса при определена цена (лихва), а не като подарък.
Всъщност, това е и основният контрааргумент срещу позицията на КРИБ, която се споделя и от много либерални икономисти -
луксът, демонстриран и в криза от много работодатели,
подсказва, че няма гаранция за целевото използване на преотстъпените им средства. Според Прокопиев намаляването на осигуровките и на бюджетните разходи бил най-ефективният начин тежестта на кризата да се поеме поравно от всички, но дали това наистина е желано или би трябвало да се търси поне пропорционално разпределяне на тази тежест?!
Сметки на НОИ опровергават и тезата на либералните икономисти, според която намаляването на вноските изкарва бизнеса на светло и увеличава приходите на НОИ. Това наистина се случва, но не и в очакваната, пропорционална на намалението степен. Според данните на НОИ в годините, когато ставката на вноската намалява (2001, 2006, 2009), приходите на института падат като дял от БВП и се вдигат, когато се въвеждат минималните осигурителни прагове и регистрацията на договорите (2003 г.).
Димитър Бранков от БСК казва, че намалението на осигуровките не гарантира повече постъпления и светъл бизнес. Определил съм си разходи за теб от 800 лв., казва според него собственикът на работника, и от теб зависи как да ги разпределя между заплата и осигуровки. И така двамата се договарят за сметка на осигуровките, колкото и малки да са те, т. е. дружно избират сивия сектор.
Намаляването на пенсионните осигуровки има и други две страни - финансова и идеологическа. Ако вноската бъде свита с 5 процентни пункта приходите за ДОО ще паднат поне с 1 млрд. лв. а не само с 300 млн. лв., както убеждават привърженици на идеята, сочи шефът на НОИ Йордан Христозков. Тъй като този дефицит може да се покрие само с пари от бюджета, чиито приходи през първото тримесечие и без това са с около 10% по-слаби от предвидените, това допълнително ще го натовари.
„Тук се появява и идейният момент. С началото на пенсионната реформа преди десетина години целта бе държавата постепенно да се оттегли от осигурителната система. За тази година нейната вноска е 43-44 % от предвидените за първия стълб около 7,6 млрд. лв. (за пенсии на държавните служители, полицаите, военните и магистратите и за покриване на дефицита от преводите на другите) и с намаляването на вноската с 5 пункта и очаквания допълнителен недонабор делът на държавата ще скочи докъм 62-63%. А това няма ли да е нова национализация!"
И първият стълб трябва да се капитализира, сочат либерални икономисти. Преведено, това означава, че събраните средства трябва да се инвестират в доходоносни активи, за да ги увеличават. Но първият или солидарният стълб дори да има това право, засега няма средствата да инвестира. Освен това дори да инвестира, системата пак няма да стане независима от икономическото положение, подсказва свилата се с 20-25 % доходност на капиталовите пенсионни фондове през 2008 г. Ерго, макар и ограничаван, рискът остава.
Това и прави предложението на БСК особено актуално.
400 лв. за бизнеса
Как БСК постига баланс между сития вълк и цялото агне? При всички случаи, без да се променя пенсионният модел, заявяват от камарата.
Преди всичко тя предлага действия, с които се постига равнопоставеност както между осигурителите (работодатели и държава), така и между осигурените. Така принципът на солидарност и справедливост се въвежда при осигуряването във всички сфери и дейности, а пенсиите на всички (включително държавни служители, военни, самоосигуряващи се, земеделски стопани и др.) стават функция на осигурителните им вноски.
За тази цел, първо, държавата трябва да внася пълния размер на вноската върху съответната заплата, което според БСК е не по-малко от 48%. Второ, всички служители, за които държавата правеше осигуровките, трябва да си ги плащат сами от предвиденото за годината увеличение на заплатите им. Така от държавата в ДОО ще постъпят към 440 млн. лв., но със същата сума ще бъде намалена и субсидията за осигуряването.
От увеличението на минималния осигурителен доход, пък и въвеждане на осигурителни прагове за самоосигуряващите се се очакват и допълнителни приходи за първия стълб откъм 390 млн. лв. Освен това и вноските за пенсия на фермерите би трябвало вече да се правят поне върху минималната работна заплата, а не както е досега върху 1/2 от нея, и да се внасят централизирано в НАП от полагащите им се субсидии.
Като се имат предвид и 100-те млн. лв. за банкови преводи, които могат да останат в реалната икономика, ако бъде въведено 1 платежно нареждане за всички вноски от една фирма. Освен това се предлага внасяните в универсалните пенсионни фондове 5% (за родените след 1 януари 1960 г.) да бъдат намалени на 2%, но само за коректните фирми. Така те ще запазят към 300 млн. лв., а останалите фирми ще си внесат дължимото - почти същата сума, но вече в първия стълб на системата.
Допълнително се предлага изплащането на срочните пенсии от професионалните пенсионни фондове за І и ІІ категория труд вместо от 2011 г. да почне 5 години по-късно.
Като цяло в резултат на този нов подход първият стълб на пенсионната система се стабилизира (получава допълнително 800 млн. лв.), а самата система става ясна и прозрачна. В допълнение държавата може да предложи на пенсионните фондове инвестиционни инструменти, с които да им осигури условия за добра доходност при гарантиран от нея риск, както е и за депозитите в банките, казва Божидар Данев.
Естествено това трябва да се съпровожда от засилен контрол, към което следва да се прибавят и мерки за изкореняване на „професията" безработен.
Банките
От година и половина насам банките увеличават таксите за парични преводи, като ги увеличиха от 30% до 100% и сега само за преводите към Държавното обществено осигуряване (ДОО) прибират от нефинансовите фирми между 100 и 200 млн. лв., сочи председателят на БСК Божидар Данев. Така ако една фирма превежда всички осигуровки само с едно нареждане, а не с нареждане за всеки поотделно, това би оставило в реалната икономика към 100 млн. лв., изчисляват в работодателската организация.
Подобна ще е и ситуацията със самоосигуряващите се. Сега те внасят за пенсия върху минималния осигурителен доход, който за тази година е 260 лв., а БСК предлага за тях той да стане 450 лв.



Автор: http://news.ibox.bg/news/id_1432061672

 






ФОРУМ КТД Образование 2017

ФОРУМ КТД Образование 2017

Домашен Синдикален Майстор

Домашен Синдикален Майстор

Варна Младежка столица 2017

Варна Младежка столица 2017


Относно възможността за ранно пенсиониране на учител: Кога следва да се възползва жена-учител с 39 г. трудов стаж като... Още.

Председател съм на секция към Синдикат Образование. В синдикалната секция много от членовете имат придобито ПКС. Полага ли... Още.

Здравейте! Трудовият ми договор беше прекратен на основание чл.328 ал.1т.2 от КТ. Синдикален член съм. За какъв срок ми се... Още.

Работник не се явява на работа от 17.07 до 03.08.12 г.На 20,07,12 - покана за обяснение.Идва в офиса на 27.07.2012 г.баща му и дава молба за... Още.

Работих от 8.04. до 31.08.2011г. като учител по чл.68, ал.1, т.3 и чл.70 в професионална гимназия с 2% допълнително възнаграждение по чл.12... Още.



НОВАТА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПЕНСИОНИРАНЕ ПО ЧЛ.68А ... Още.

ЗА РАБОТНИТЕ ЗАПЛАТИ В СИСТЕМАТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО... Още.

ПРОМЕНИ В ПЕНСИОННОТО ОСИГУРЯВАНЕ... Още.

РАННО ПЕНСИОНИРАНЕ НА УЧИТЕЛИТЕ... Още.

ПАРИЧНИ ПОМОЩИ ЗА ПРОФИЛАКТИКА И РЕХАБИЛИТАЦИЯ... Още.


гр. Варна
ул. Братя Шкорпил 15
тел.: 052/ 612 575
факс: 052/ 612 568
e-mail: srs@podkrepa-varna.org