КТ ПОДКРЕПА - ВАРНА 

ДИМИТЪР МАНОЛОВ: ПОНЕ 300 000 ДУШИ СА ОСТАНАЛИ БЕЗ РАБОТА , ТВЪРДИ ВИЦЕПРЕЗИДЕНТЪТ НА КТ "ПОДКРЕПА" ЗА В-К "СЕГА" - Коментар

Има достатъчно причини за притеснения с приходите в НОИ, смята вицепрезидентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов.
Димитър Манолов е роден на 23 август 1958 г. Магистър-инженер по строителство на сгради и съоръжения. Специализира пенсионно осигуряване в САЩ, Великобритания
и Германия. Бил е зам. председател и председател на Националния осигурителен институт. Член на КТ "Подкрепа", а от 1994 г. е вицепрезидент на синдиката.
- Г-н Манолов, какви са измеренията на кризата, как я усещат хората по ваши наблюдения?
- За измеренията не може да се говори достоверно, защото всичко се мери емпирично. Сигурно съм единственият, който няма да говори чак толкова страшни неща, защото като че ли митологията ще се окаже повече от реалността. В чисто
българския контекст има хора, които много обичат да има криза, която винаги е свързана с ловене на риба в мътна вода. Понеже този път тя не се случи такава,
каквато на тях би им се искало, очевидно това не се харесва на този кръг хора. Има още нещо важно относно оценките на кризата през очите на българина - то е, че
поне от 15 г. сме непрекъснато в някаква криза. Ние съвсем неотдавна бяхме в далеч по-тежка от тази криза. И сега, когато почна да се говори за криза и да се
чуват страхотии от чужбина, си мислим, че ще е нещо по-лошо от това, което е било преди. И с изненада установяваме, че не е така. На пръв поглед това е парадоксално
говорене за кризата, но то е истинско. Кризата, както се случва оттатък Атлантическия океан, води първоначално до свиване на потреблението, което води
до намаляване на цените. У нас такова нещо не се забелязва и това вече е обективен измерител за тежестта на кризата. Щом цените не падат, значи кризата не е толкова тежка. И дотук с шеговито позитивните оценки.
- Какви са негативните оценки?
- Проблемът у нас е, че както безработицата бе започнала да намалява, така сега отново се повишава. И тежката ситуация с нашия пазар на труда се утежнява допълнително, защото години наред говорим, че имаме ниска безработица. Това е
вярно, но имаме и ниска заетост, т.е. има огромен брой българи, на които въобще не им минава през ума да се занимават с труд по различни причини. И когато към
традиционно ниската заетост се появи малко по-висока безработица, нещата започват да стават два пъти по-проблемни. Вече виждаме как цели сектори биват
засегнати от тази криза. Чисто обективно първо го закъса строителството, но това щеше да се случи рано или късно. Същото се случва и с всички по тази верига -
производители на материали, суровини, изделия, стоки и т.н. Закъса го тежко и металургията, особено черната. Свинщините в "Кремиковци" може да ги обсъждаме отделно, но те са също елемент от това. Закъсват го и фирмите, които шият на
ишлеме в шивашката индустрия, както и в кожарската, макар по-малко.
- Какъв е реалният брой на съкратените в тези сектори до момента?
- В строителството никой не знае какво става, защото години наред държавата
поддържаше сивотата в този сектор, тъй като генерираше печалби и инвестиции.
Чувал съм твърдения, че около 100 хил. човека вече не работят в строителството. В машиностроенето също има сериозно закъсване. Но повечето мениджъри на
сериозни предприятия не прибягват до крайни мерки като освобождаване на работници. Защото става дума за квалифицирана работна сила, която веднъж
загубена, трудно може да бъде привлечена обратно. Затова се прибягва до мерки като "държане на мускули над водата". При някои от тях има хора, които не работят,
но техният статут е на работещи хора.
- Или пък работят на намалено работно време?
- Намаленото работно време също е мярка. Колкото и да имаме критично отношение към нея, не отричаме евентуалните й ползи. Но, първо, тя е много лесно изкушение за някои мениджъри, на които не им е чак толкова потребно да преминават на такъв режим. Освен това, когато тази мярка не сработи, работещите излизат на пазара на
труда със съвсем други права - тъй като са се осигурявали на половин работен ден, излизат с правата на половин работен ден. Мярката е мислена откъм позитивните й
ефекти, но не се поработи достатъчно за покриване на тези недостатъци. Трябваше да се засили ролята на ГИТ и да се признават пълни осигурителни права, поне за някои случаи.
- Според Агенцията по заетостта безработицата е 6.88%, според вас обаче може и да е 13%. Колко е всъщност?
- Очевидно гледаме на аспекта от различни страни. Държавата, защото така й изнася, се интересува само от хората, които са регистрирани в бюрата по труда.
Само че с тях съвсем не се изчерпва кръгът на тези, останали без препитание. Има твърде много хора, които не се регистрират по различни причини. От последните 400
души в "Кремиковци" например само 200 са се регистрирали. Ако говорим за правното понятие "безработица", тя най-вероятно е около 7%. Но ако говорим за
хората, които са загубили препитанието си, те почват да стават много повече. Като добавим тези от сивия сектор и самонаетите, тъй като безработицата оперира само с
работещите на трудови правоотношения, отиваме на друго число. Вероятно към момента от хората, които могат да се трудят у нас - 3.7 млн. души, без препитание
са останали поне 300 хил. души.
- Достатъчни ли са мерките, които предлага държавата?
- Днешната държава нищо не може да направи, тя и нищо не иска да направи. На
нея й е като на войник в казармата - "ден да мине, самун да загине". Хоризонтът на
управляващите ни е денят на изборите. И дотогава си казват: "Сакън да не стане
някой голям скандал". След това оставят зестрата за следващите, които и да са те.
Ако са същите, вероятно по някакъв начин ще се преконфигурират, ще потърсят
обективни обяснения извън себе си и може би ще почнат да мислят нещо ново.
Защото, ако имаха нормална мисъл, нямаше да работят с този бюджет, с който
работят днес. Той бе писан през април м.г., когато никой не искаше да посмее да
помисли, че ще се случи това, което ще се случва.
- Но сега вече какво може да се направи, вие какво предлагате?
- Ние се возим в лодка, която е в дълбока вода. Брегът не е много близо, а целта е
лодката да стигне до него. Ако си представим, че екипажът се е разделил на две -
едните (работодателите) седят на десния борд, а другите (синдикатите) на левия, и
всеки се опитва да разклати лодката в посока на своя борд, най-вероятно тя ще се
обърне. Нещо такова се случва в момента - бизнесът предлага дясното, ние - лявото
и правителството ще ги подреди в една матрица. Отсега мога да кажа, че това ще е
погрешно. През 2005 г. с работодателите изработихме меморандум за общи
действия, който бе подкрепен от управляващите. След това той стана основа на
пакта за икономическо и социално развитие. Но в крайна сметка всичко, което се
случи с този пакт, погрешно или не се случи, бе в резултат на поведението на
третата страна, а не на тези, които го бяхме написали. Третата страна всъщност
промени приоритетите си. Затова ние трябва да стигнем до общи мерки, а не да ги
предоставяме на третата страна и тя да приоритизира. Вероятно скоро ще
предложим на партньорите официално чернова на нов меморандум, защото друг начин за излизане от кризата няма.
- Настоявате ли да се коригира бюджетът?
- Той така или иначе трябва да се промени. Този бюджет е вече пробит. Дори е започнало да става късно, но до изборите по ирационални причини ще си остане
същият.
- Предлагате обаче увеличение на обезщетенията за безработица. Не се ли опасявате, че това ще се отрази зле на разходите в НОИ?
- Да, ще се отрази на разходите. Но специално по фонд "Безработица" няма драма. В него открай време, откакто не се изпълнява законът, според който обезщетението за
безработица трябва да е във функция със заплатата, се формира излишък, който малко преди Коледа се прехвърля във фонд "Пенсии". По-голямата драма е свързана
с приходите - там има достатъчно причини за притеснение. Последният месец
например 40 хил. човека по-малко са се осигурявали здравно. Това очевидно са
хора, които са загубили препитанието си. Ето 40 хил. души изчезват за месец, 40
хил. вноски по-малко.
- Министър Орешарски наскоро предупреди, че трябва да се свият разходите и може
дори да се замразят пенсиите. Смятате ли, че ще се стигне дотам?
- Ще чакаме техните предложения за решения. Но размерът на пенсиите не е най-
големият проблем. Най-големият проблем ще дойде, когато няма с какво да се
плащат и тези пенсии, в този им размер. Защото българският пенсионер няма
подкожна мазнина като европейския. Той чака на 7-о число пред пощата. По закон
пенсиите са гарантирани. Но въпросът е какви други разходи се правят. Всеки ден
по вестниците разбираме колко милиона са отишли за това, колко за онова. И се
говори с лекота за 10 млн. лв., за 15 млн. лв. - все едно са джобни пари. С
постановление от края на март например са отпуснати на министерството на
екологията 5 млн. лв., които са за конкурси за детски рисунки вероятно: "Спасете китовете". И питам, макар да нямам нищо против екологията, рисунките ли са най-
големият приоритет? Когато стана последният скандал за сградата на НАП, някак си се забрави, че докато тя беше на НАП, бяха похарчени 6 млн. лв. Всеки строител ще
ви каже как за 6 млн. лв. ще построи 3000 кв.м разгъната застроена площ. И никой не пита къде отидоха тези пари. После говорим за ограничаване на публичните
разходи. Но идват избори, политическите инвеститори трябва да бъдат нахранени, за да има после частична възвращаемост, с която да се финансират изборите.



Автор: Вестник "Сега"

 






ФОРУМ КТД Образование 2017

ФОРУМ КТД Образование 2017

Домашен Синдикален Майстор

Домашен Синдикален Майстор

Варна Младежка столица 2017

Варна Младежка столица 2017


Относно възможността за ранно пенсиониране на учител: Кога следва да се възползва жена-учител с 39 г. трудов стаж като... Още.

Председател съм на секция към Синдикат Образование. В синдикалната секция много от членовете имат придобито ПКС. Полага ли... Още.

Здравейте! Трудовият ми договор беше прекратен на основание чл.328 ал.1т.2 от КТ. Синдикален член съм. За какъв срок ми се... Още.

Работник не се явява на работа от 17.07 до 03.08.12 г.На 20,07,12 - покана за обяснение.Идва в офиса на 27.07.2012 г.баща му и дава молба за... Още.

Работих от 8.04. до 31.08.2011г. като учител по чл.68, ал.1, т.3 и чл.70 в професионална гимназия с 2% допълнително възнаграждение по чл.12... Още.



НОВАТА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПЕНСИОНИРАНЕ ПО ЧЛ.68А ... Още.

ЗА РАБОТНИТЕ ЗАПЛАТИ В СИСТЕМАТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО... Още.

ПРОМЕНИ В ПЕНСИОННОТО ОСИГУРЯВАНЕ... Още.

РАННО ПЕНСИОНИРАНЕ НА УЧИТЕЛИТЕ... Още.

ПАРИЧНИ ПОМОЩИ ЗА ПРОФИЛАКТИКА И РЕХАБИЛИТАЦИЯ... Още.



гр. Варна
ул. Братя Шкорпил 15
тел.: 052/ 612 575
факс: 052/ 612 568
e-mail: srs@podkrepa-varna.org