След резкия спад на емиграционните настроения в периода 2002-2006 г. през последните почти 3 години се наблюдава ново покачване на желанието на младите хора (20-29 г.) да напуснат България. Това показва анализ на министерството на образованието, базиран на данни на НСИ. Ако се търси някакъв позитивен сигнал в него, той е в промяната на състава на потенциалния емигрантски поток.
Ако допреди няколко години еднопосочен билет избираха предимно високообразованите младежи, сега при тях се наблюдава спад в желанието да търсят реализация в чужбина. Сред по-нискообразованите емигрантските настроения обаче се увеличават. Тревожният факт в анализа е, че всеки осми млад човек има конкретни намерения в близко бъдеще да емигрира, а над една четвърт от тях проявяват интерес към временна работа извън България. Това са предимно специалисти със средна и дори без трудова квалификация.
някои усилия
Подобна тенденция очерта и проучването на нагласите за работа и преместване в чужбина, направено по поръчка на предишното правителство. Според него около 80% от българите нямат желание за трайно преселване в чужбина. Такива планове имат 5% от хората, които са предимно студенти или току-що завършили, показа изследването, което залегна в основата на стратегията за миграционна политика на кабинета "Станишев" от пролетта на 2009 г. Тя се изчерпа с трудовите борси, организирани от социалното министерство в Испания и Гърция в края на миналата година, където са най-големите български диаспори в ЕС.
По официални данни във всяка от двете страни живеят по над 110 хил. българи. Целта тогава беше емигрантите да се срещнат с български работодатели, които да им предложат да се върнат да работят у нас.
Въпреки че в структурата на новото правителство има министър, който отговаря за българите в чужбина, все още не е обявило ясна политика за емигрантите. Заради икономическата криза и повишаването на безработицата усилията на сегашния екип на министерството на труда са насочени основно към запазването на работните места в българските компании.
Същевременно заради рецесията в страните от Западна Европa много българи загубиха работата си там. Спря и интензивното търсене на берачи на плодове и зеленчуци, чистачи и шофьори. През 2008 г. Агенцията по заетостта предлагаше често подобна работа, най-вече в Испания и Германия, докато през тази година такива оферти липсват.
бариерите остават
Допълнително препятствие пред трудовите емигранти постави и решението на някои от най-предпочитаните за работа държави да не разрешат пълен достъп на българските работници. Това стана въпреки призивите на еврокомисаря по заетостта Владимир Шпидла за премахването на ограниченията пред трудовите пазари и уверенията, че страните, които са предприели подобен ход са спечелили.
Към момента разрешителни режими прилагат Германия, Австрия, Белгия, Италия, Холандия, Франция Люксембург и Малта. В края на 2008 г. Великобритания също уведоми българското министерство на труда, че ще продължи да прилага квоти за нискоквалифицираните работници и облекчен достъп за кадрите с висока квалификация.
но в някои страни започват да се вдигат
Въпреки кризата и ръста на безработицата през миналата година други страни обаче решиха да отворят напълно трудовите си пазари за работници от най-новите страни членки, а трети да облекчат режима за достъп. Преди 4 месеца Ирландия обяви, че е готова да разреши на незаконно трудещите се българи да останат, ако техните работодатели докажат, че се нуждаят от тях. Освен това Дъблин се съгласи да даде пълни трудови права на българите, които завършват висшето си образование в страната и са работили 12 месеца, докато са били студенти.
Испания, където безработицата надхвърли 18%, и Гърция обявиха, че премахват напълно ограниченията. Унгария, Португалия и Дания също обявиха, че вдигат бариерите пред свободното движение на работниците от новите страни-членки. От гръцкото министерство на труда заявиха, че очакват това да намали нелоялната конкуренция от нелегалната работна сила, тъй като работниците от България и Румъния вече ще имат еднакви права с гърците.
Според испанските политици вдигането на мораториума няма да предизвика проблеми на трудовия пазар. Те дори коментираха, че заради добрия икономически растеж в България и Румъния през последните години има предпоставки емигрантите да се завърнат в страните си. Подобни бяха и прогнозите на българското социално министерство, а някои политици дори се опасяваха, че завърналите се ще повишат безработицата у нас.
В интернет форумите могат да се прочетат много разговори, в които емигранти коментират, че независимо, че са били съкратени в Испания, не смятат да се връщат в България. Други разказват, че са се завърнали, но след няколко месеца са решили отново да заминат, тъй като у нас кризата е много по-тежка.

Автор: http://www.dnevnik.bg/evropa/razshiriavane/2009/10/25/804721_poluzatvorena_vrata_kum_pazara_na_truda_v_es/