КТ ПОДКРЕПА - ВАРНА 

Д-Р ТРЕНЧЕВ: ПРЕХОДЪТ ВСЕ ОЩЕ НЕ Е СВЪРШИЛ - Коментар

04.11.2009 г.
в-к "Монитор"

- Д-р Тренчев, какво се промени за 20 години преход освен това, че станахме пълноправни членове на НАТО и Европейския съюз?

- Промениха се много неща. Някои от тях към по-добро, други за съжаление към по-лошо.Това, за което хората мечтаеха, бяха няколко прости неща. Да можем да пътуваме свободно, да живеем, където искаме, без ограничения в рамките на страната, както и да купуваме стоки, които се произвеждат в цял свят. И може би най-важното, да се изразяваме свободно. Разбира се, написаха се една купчина закони, които гарантираха тези права. Но забелязах едно много интересно явление - че всъщност тези права не се ползват от голяма част от хората. И че една част от тях предпочитат гарантираната посредственост. А човек, който предпочита сигурността пред свободата, не заслужава нито едното, нито другото. Все пак свободата е едно специфично състояние на духа. За да бъде свободна една личност, тя трябва да го иска и да се бори за това. Не малка част от хората предпочитат да се чувстват сигурни, защото нямат потребност от свобода. Това не е нещо, което се решава със закон.

- Желанието за сигурност ли е причината хората да не ползват правата си?

- Виждал съм хора от най-различни социални категории, които искат да ползват тези права. Други пък приемат това за нещо второстепенно. Може би обяснението е в изминалите 45 години. В една руска книга е казано по много добър начин: "Роденият в килия мечтае да стане надзирател." Както казах обаче, по време на този преход се случиха и много лоши неща. Най-големият въпрос беше да се промени собствеността. Но за съжаление това стана по един бандитски и уродлив начин. Заради това една голяма част от икономиката ни беше разрушена. А тя почиваше по-скоро на идеологически основи, а не на прагматични. Но такива бяха времената. Използваха се всякакви възможности тази промяна на собствеността да не стане по един прозрачен начин. Спираха се потенциални външни инвеститори. Но според мен този процес е към края си. По принцип всяка икономика се възстановява. Има държави, които са били сринати със земята, а сега са световни лидери. Примерите са много. В друго виждам аз големия проблем и той е в манталитета на хората. А манталитет не се променя със закони. И до голяма степен много от нашите неудачи се дължат точно на това.

- Защо обаче след като вече повече от две години сме членове на ЕС манталитетът ни не се променя?

- Това е бавен процес. Затова казах, че манталитетът не зависи от укази, декрети. Надявам се поне младото поколение, което не познава тоталитаризма, да се реализира. Защото тоталитаризмът ни научи на лицемерие и дано това да се изживее с поколенията. Безпокои ме, че една голяма част от нашите сънародници напуснаха страната, защото всяка тяхна инициатива беше оценена като безперспективна. Знаете, че около 1,5 млн. българи са напуснали държавата. Това, за което не се говори обаче, е колко сме загубили от това напускане. Според един анализ, който скоро правихме и беше свързан с идеята да се промени висшето образование у нас, България е загубила 40 млрд. лева. Забележете и че са напуснали предимно висококвалифицирани хора. Във всеки инженер, лекар или техник са вложени пари и тези средства са си заминали с тези хора. Никой обаче не се опитва да погледне нещата базисно и в перспектива. Питате ме защо все още не сме взели нищо от европейския манталитет? Ами защото хората, от които трябваше да започне промяната, са най-видими. А те гледат на властта не като средство, с което да променят живота на обикновените граждани към по-добро, а като оръжие, с което да решат своите лични проблеми. И това е нещо коренно различно от европейския манталитет. Досегашното разбиране беше да сме европейци по паспорт, но да си останем балканци по манталитет. Това устройваше предишните политици. Европа обаче показа, че не приема това схващане и започна да ни наказва. И наказанията ще продължат, докато гледаме на Европейския съюз като на касичка, от която да откраднем някой лев. Да се надяваме, че новите управляващи ще мислят по-различно от предишните. Засега имам умерен оптимизъм, че в това отношение ще има известна промяна.

- Наскоро заявихте, че Европа ще ни дисциплинира с шамари. Кога обаче ще се дисциплинираме?

- Ще ни дисциплинира не само с шамари, но и с шутове. Все още не сме се дисциплинирали, защото трансмисията между Европа и редовия български гражданин е управлението на държавата. Надявам се, че това междинно звено вече ще бъде притиснато от една страна от Европа, а от друга - от недоволните хора. А знаете, че партньорите ни имат лостове и средства да ни наказват сериозно, ако не изпълняваме поетите ангажименти. Защото ние сами поискахме да сме членове на Европейския съюз и приехме да изпълняваме условията.

- Свърши ли вече преходът? Много се спори по този въпрос.

- Не, все още не. Преходът е не само промяна на принципи, но и промяна на мислене. И второто за съжаление не се променя. Лично за мен преходът ще свърши тогава, когато повечето хора заявят,че живеят много по-добре от преди.

- Преди около година ми казахте, че сте мечтаели за демокрация и затова сте започнали да се занимавате със синдикализъм. Мечтаете ли още за демокрация, д-р Тренчев?

- Демокрацията е много общо понятие, в което има страшно много компоненти. Общият знаменател на тези компоненти е гражданското общество и неговите свободни прояви. Това е едно действие, което издига лозунга "Обединете се, защото в това е вашата сила. Защото само с обединение можете да постигнете определени придобивки, тъй като хората, от които трябва да ги получите, имат коренно различни от вашите интереси". Тези, които държат средствата или силата чрез властта, желаят повече за себе си и това е абсолютно разбираемо. Другите хора, които разчитат на двете си ръце, сами по себе си нямат шанс срещу тези сили. Възможността им за успех е единствено в обединението. Само тогава силните са принудени да се съобразяват с тях. Истината е, че нашият индивидуализъм ни пречи. Още Спасителят е казал, че двама са повече от един. Синдикализмът е начин хората да се обединят заради своите интереси - по-добри условия на труд, сигурност на работното място. Но в България гражданското общество не е добре развито, защото му пречи манталитетът. А може би още един компонент от манталитета е омразата. Много хора са ми споделяли, че се чувстват некомфортно у нас, защото са заобиколени с омраза. Правилният път не е да мразиш успелия човек, а да обърнеш поглед навътре към себе си и да се опиташ да намериш причината за своите неуспехи. Затова казвам, че преходът е нещо твърде различно от това, за което мечтаехме. От мечтите ни вече няма и помен, а идеалите ни са стъпкани в калта.

- Как оценявате първите 100 дни на новия кабинет?

- Твърде рано е, за да коментирам това. Все още събираме информация и впечатления. Надявам се, че премиерът Бойко Борисов ще намери форма и начин да принуди хората в ГЕРБ и кабинета да следват една друга линия на поведение, а не тази на техните предшественици. Боя си обаче, че това ще е много трудно. Защото авторитетът е нещо много важно, но той не може да огрее навсякъде. Не е по силите само на един човек да върти кормилото на държавата. Това може да го прави само силен екип.

- За първи път беше поискан имунитетът на човек, който ще бъде разследван за действията си като премиер на страната ни. Как ще коментирате този факт и крачка напред ли е това за държавата?

- Формално погледнато е крачка напред. Според мен обаче Сергей Станишев е едновременно най-малко виновният и най-виновният. Най-виновният, защото в крайна сметка беше на първата позиция. Но той просто не успя да озапти своите крила и може да плати сметката за това. Специално историята за изчезнали доклади според мен идва от незнание и лекомислие. Може и да не съм прав, но покрай Станишев имаше такива хиени, че сега сигурно с радост протриват ръце.

- Как гледате на действията на Синята коалиция и изобщо на т.нар. българска десница?

- В България понятията левица и десница са твърде условни. Дори на моменти се дразня, че се ползват. Ако говорим за истинското съдържание на тези термини, левицата и десницата са доктрини, които са различни най-вече в своята икономическа част. Това, което правеше БСП, в никакъв случай не отговаря на лява доктрина. И обратното, действията на СДС, когато беше на власт, също не отговаряха на дясна доктрина. В България всеки се самонарича някак си. Но това не означава, че ползва правилно термините. Десницата не е само антикомунизъм, той е само малък компонент от дясната доктрина. Практически както няма левица и е в окаяно състояние, няма и десница. Разбира се, като изключим ГЕРБ. СДС се раздира от противоречия и това е факт. Аз не се отричам от думите си, още през 1991 година заявих, че Иван Костов ще съсипе СДС. И това се потвърждава с пълна сила. В момента пак се опитва да го използва. ВМРО също се раздира от противоречия, почти не се говори за ССД на Стефан Софиянски. "Атака" е трудно да се определи, защото патриотизмът сам по себе си е трудно да бъде доктрина. И имаме ГЕРБ, който в момента управлява и концентрира надеждите на хората. Така че нещата вдясно никак не са розови.

- Питам ви, защото според много социолози ГЕРБ зае мястото на традиционната десница.

- До голяма степен да. Но ето, стигаме пак до проблема с терминологията. ГЕРБ е по-скоро отрицание на всичко, което беше досега. Хората искаха да променят нещо в тази държава и осъзнаха, че могат да го направят с бюлетина, като изберат други хора. И ГЕРБ беше най-перспективната, най-известната част - с разпознаваем лидер. Затова за мен изборите са спечелени не от ГЕРБ, а от Бойко Борисов. Но това е и невероятно тежко. Персонификацията на една структура е нещо много тежко за лидера. А в България повечето структури са такива. Единствените неперсонифицирани партии са БСП и СДС.

- Очаквате ли да се роди нов ляв проект?

- Според мен старите хиени в БСП няма да си оставят магарето в калта и ще отцепят някакво парче от партията. Твърде възможно е да е по-голямо и ще има две самонарекли се леви формации. Едното крило ще е около Станишев, ако сега той не излезе от играта, а другото - около някои стари хиени.

- Кои точно?

- Това не мога да ви кажа. Няма глутница без лидер, но за да стане някой такъв, борбата е много жестока.

- А може ли този нов проект да се роди от средите на синдикатите, както стана в някои страни?

- Не мисля. Този въпрос беше повдиган, но не смятам, че сега е възможно да стане. По принцип синдикатите са социалдемократически настроени. Те са много по-близки до тези партии, отколкото до десните. Само че проблемът на българската социалдемокрация са българските социалдемократи. С други думи, тази модерна доктрина в България не можа да се състои. В света има две постановки за отношението между социалдемократи и синдикати. Или партия и синдикат са много тясно свързани и се преливат едно в друго, или партията и синдикатът са две различни организации. Аз съм застъпник на втората теза, защото първата е рядко разпространена и е с тенденция за намаляване. Например в Англия лейбъристката партия и синдикатът бяха близки, но постепенно се отдалечиха. В Испания социалдемокрацията и синдикатите също бяха много тясно свързани и дори се постави въпросът кой да бъде лидер - Филипе Гонзалес или шефът на синдикатите Никола Редондо. Една "Солидарност" в Полша също се замеси в политиката и претърпя доста тежки удари. Във Франция и Америка например нещата пък са абсолютно разделени, там няма обединение. Според мен най-добре е синдикатите да са в своята писта, защото когато си много близък с една партия, дори това да е временно изгодно, е неизгодно в далечна перспектива. Партиите идват и си отиват от властта, а синдикатите ще носят последиците от тяхното управление.

- Преди година ми казахте, че все още се двоумите дали да напишете книга за прехода. Взехте ли вече някакво решение?

- Имам много предложения за това, защото, колкото и нескромно да звучи, аз съм живата история на прехода. Имаме страшно много материали от годините. Така че много можем да кажем за самия преход. Доста хора се опитват да пренапишат историята и затова не е изключено нещата да се кажат и докажат и от наша страна.



Автор: http://www.monitor.bg/article?id=220363

 






ФОРУМ КТД Образование 2017

ФОРУМ КТД Образование 2017

Домашен Синдикален Майстор

Домашен Синдикален Майстор

Варна Младежка столица 2017

Варна Младежка столица 2017


Относно възможността за ранно пенсиониране на учител: Кога следва да се възползва жена-учител с 39 г. трудов стаж като... Още.

Председател съм на секция към Синдикат Образование. В синдикалната секция много от членовете имат придобито ПКС. Полага ли... Още.

Здравейте! Трудовият ми договор беше прекратен на основание чл.328 ал.1т.2 от КТ. Синдикален член съм. За какъв срок ми се... Още.

Работник не се явява на работа от 17.07 до 03.08.12 г.На 20,07,12 - покана за обяснение.Идва в офиса на 27.07.2012 г.баща му и дава молба за... Още.

Работих от 8.04. до 31.08.2011г. като учител по чл.68, ал.1, т.3 и чл.70 в професионална гимназия с 2% допълнително възнаграждение по чл.12... Още.



НОВАТА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПЕНСИОНИРАНЕ ПО ЧЛ.68А ... Още.

ЗА РАБОТНИТЕ ЗАПЛАТИ В СИСТЕМАТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО... Още.

ПРОМЕНИ В ПЕНСИОННОТО ОСИГУРЯВАНЕ... Още.

РАННО ПЕНСИОНИРАНЕ НА УЧИТЕЛИТЕ... Още.

ПАРИЧНИ ПОМОЩИ ЗА ПРОФИЛАКТИКА И РЕХАБИЛИТАЦИЯ... Още.


гр. Варна
ул. Братя Шкорпил 15
тел.: 052/ 612 575
факс: 052/ 612 568
e-mail: srs@podkrepa-varna.org