Работниците не получават трудово възнаграждение за времето, през което са преустановили изпълнението на трудовите си задължения поради участие в ефективни стачни действия. Този извод налага разпоредбата на чл.18 ал.1 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове (ЗУКТС). Това е естествената неблагоприятна последица от неизпълнението на задълженията на едната страна по трудовото правоотношение. Това неизпълнение води до отпадане на насрещното задължение на работодателя да заплати трудово възнаграждение. Нещо повече участието в незаконна стачка (след установяване на незаконността по съдебен ред) води до понасяне и на други неблагоприятни последици под формата на дисциплинарни и имуществени санкции. Ако обаче, стачката е законна, за работника участващ в нея са предвидени и ред благоприятни правни последици, независимо от преустановяване полагането на труд.
1. През времето на участие в законна стачка, работникът има право на обезщетение за сметка на обществено осигуряване по общия ред. С други думи и по време на стачка, работникът има право на обезщетение поради настъпването на някои от осигурените социални рискове – болест, трудова злополука, бременност и т.н. Такова право имат и работниците, които са участвали в незаконна стачка, но само ако са доброволно осигурени.
2. Времето на участие в законна стачка се зачита за трудов стаж по смисъла на изричната разпоредба на чл.18 ал.4 ЗУКТС. Това законово разрешение е изключение от принципа предвиден в чл.351 от Кодекса на труда, според който за трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят работи по трудовото правоотношение. Кодексът допуска в други нормативни актове да се определят случаите, в които е възможно да се признава трудов стаж независимо от факта, че не се полага труд по трудово правоотношение. Една от тези хипотези е участието в законна стачка. В този случай работникът не полага труд на законно правно основание и няма причина това време да не се зачита за трудов стаж.
3. Времето на участие в законна стачка се зачита и за осигурителен стаж. Това не е изрично предвидено в Кодекса за социално осигуряване, но поради факта, че ЗУКТС е приет при действието на Закона за пенсиите и Дял ІІІ от КТ (51г.), то това правило се извежда по аналогия. Тъй като работникът не получава възнаграждение за времето на участие в ефективни стачни действия, няма доход върху който да се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и здравно осигуряване. На основание чл.70 ал.3 т.3 от Кодекса за социално осигуряване, за периода на законна стачка при изчисляване на индивидуалния коефициент при пенсиониране се взема предвид минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния период. По-специфична е ситуацията със здравното осигуряване. За месеца, в който лицето има отработени дни и дни в законна стачка, работодателят внася здравноосигурителни вноски върху изплатеното трудово възнаграждение по реда на чл.40 ал.1 т.1 от ЗЗО. За дните в законна стачка лицето дължи за своя сметка здравноосигурителни вноски по реда определен в чл.40 ал.1 т.1 б."б" от ЗЗО. Следователно вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до края на месеца, следващ този, за който се отнася. При подаване на данни по Инструкция №1 на НОИ дните в законна стачка се попълват в т.16.4 „Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж" на Декларация обр. №1 „Данни за осигуреното лице".
При изготвяне на справка декларация обр.Б-4-2 с оглед отпускане на парични обезщетения за безработица, дните на законна стачка се отразяват като дни в осигуряване, без осигурителен доход, тъй като работникът не получава трудово възнаграждение.

Автор: Мирослав Димитров, юрисконсулт СРС КТ "Подкрепа" Варна