КТ ПОДКРЕПА - ВАРНА 

НЯМАМЕ КАУЗА, ЛЮШКАМЕ СЕ КАТО КОРАБ БЕЗ ПОСОКА - Коментар

интервю, в-к "Труд"

С д-р Константин ТРЕНЧЕВ, лидер на КТ “Подкрепа”, разговаря Таня Джоева

- Д-р Тренчев, случи се едно очаквано събитие - Бойко Борисов си взе официално партията. Вашата прогноза - как ще се развива новата ГЕРБ?

- Ентусиазмът сред членовете трябва да бъде структуриран като партиен живот. В партийния живот се отличават кадрите с качества, които могат да бъдат използвани за важни дела. Този процес бе загърбван най-вече от СДС и е в основата на нейните поражения.

- Как тълкувате думите на Бойко Борисов, че няма друг Цветанов, който да държи юздите на ГЕРБ?

- Покрай ангажиментите на Бойко Борисов като кмет г-н Цветанов изнесе основния товар за изграждане на структурите и вероятно е и най-запознат с тях, включително и лично.

- А не изрази ли премиерът съжаление, че ГЕРБ няма и други кадри?

- Не бих казал. Радвам се, че ГЕРБ няма съпредседатели, което е странна форма на управление.

- Какво означава забележката, че “единственият противник на ГЕРБ в момента е само ГЕРБ”?

- В тези думи има много истина. Няма друга ясно очертана партия с възможности и дори с потенциален кредит на доверие. От ГЕРБ зависи дали ще взима добри или грешни решения. Да се надяваме, че ще взима добри решения със стегнат вътрешнопартиен живот. Партия се прави бързо. Но за да се наложат традиция и стил, се изисква време. ГЕРБ е млада партия и ще трябва доста да поработи в това отношение. Симпатизантите са колеблива величина. А посредник между лидерите и гласоподавателите са партийните членове.

- ГЕРБ, да си признаем, е поредното ново начало в управлението. Вие познавате процесите от самия им старт преди 20 г. Кажете с ръка на сърцето: очаквахте ли, че преходът ще трае мъчителни две десетилетия?

- И не е свършил според мен. Преди 20 г. пожелахме да живеем в демократично и свободно общество. Но признавам - нямахме проект как да се изгради това общество. Имахме красиви мечти, ала не си давахме сметка какъв упорит труд трябва, за да се реализира една идея.

- Нямаше ли днес да дишаме по-леко и да живеем по-добре, ако бяхме приложили т. нар. “шокова терапия”?

- Много съм мислил дали можеше да бъде различно. Нямахме опит. Защо да крием? До 10 ноември 1989 г. не повече от 300 души бяха изразили открито несъгласие с режима - с подписка или вдигайки телефона на радио “Свободна Европа”, което вече си беше страшно. После се случи чудото, знаете колко хора тръгнаха по митингите. Но нямахме време опозицията да заякне в битките с комунизма. С човешки потенциал от мечтатели няма как да искаме невероятни резултати. Започнах 22-рата си година в опозиция и мога да ви кажа, че управлението е нещо безкрайно сложно. Българинът изпие две ракии и счита, че ще се справи по-добре от премиера. Това е трапезно-революционерска демокрация. Управлението изисква съмишленици с опит. Нямахме ги. Това е за съжаление историята на българския преход.

- Декември 1989 г. и януари 1990 г. бяха най-драматичните месеци след промяната.

- Мен ме рисуваха с примка, искаха да ме бесят.

- На националистическите митинги носеха лозунги “Смърт на мръсния предател Тренчев”.

- Обработваха хората, че съм враг на България. А аз се борех за нещо елементарно - равни права за гражданите, независимо от техния етнос. Майските събития от 1989 г. нямат нищо общо с Ахмед Доган, независимо че впоследствие той се опита да си ги припише. Те са продукт на други личности и организации. След 10 ноември комунистическата партия от интернационализъм зави към национализъм, за да се опази и да просъществува. Тази маневра разгневи нацията и един от продуктите е ДПС, за който сега пищят. Грешката по националния въпрос бе направена през 1984 г. със смяната на имената. Но не се полагат усилия раната да се затвори. Нещо повече - политиците умишлено я държат отворена, защото ги устройва. А хладилниците и на бай Иван, и на бай Мюмюн са еднакво празни. Но политиците имат сметка да ги конфронтират един с друг. Когато ДПС се създаде, то поиска да бъде част от СДС. Но бе прогонено от човек със съмнителна репутация - Румен Воденичаров.

- Вие лично защо развалихте отношенията си с Доган?

- С Ахмед Доган се запознах на Кръглата маса в средата на януари. Както и с други хора около него, които бяха създали ДПС. Някои впоследствие бяха шутирани от ДПС. Като бай Емин Хамди, в чийто апартамент е създадено движението. Но това са техни проблеми. Взаимните ни симпатии с Доган се породиха в миналото поради факта, че аз съм един от най-активните борци за човешки права. А тогава най-сериозно бяха накърнени правата на българските граждани с турски етнически произход.През годините не сме имали задълбочени контакти. Това, че взаимно сме си присъствали на конгреси, е въпрос и на протокол. Но приказките, които хвърли Доган това лято, са характерни за други времена. Не подхожда на опитен политик да прави такива изявления.

- Съгласен ли сте с тезата, че т. нар. Кръгла маса, която започна на 16 януари преди 20 г., е българската нежна революция?

- Кръглата маса дойде в резултат на живата верига около НС на 14 декември и общата стачка на “Подкрепа” на 28 декември. Процесите излизаха извън сценария на комунистите. Обществото беше разбунен кошер. Наша беше заслугата и за стачката срещу Луканов, и за протестите през 1997 г. Макар че някои си приписват заслуги, като Иван Костов, който стана член на СДС минути преди да го изберат за лидер и постоянно мереше посоката на вятъра.

- Вярно ли е, че сте имали амбицията да изместите Желю Желев от лидерския пост в СДС?

- Никога не съм се кандидатирал за пост в СДС. Когато се решаваше кой да е кандидатът на СДС за президент, смятахме, че трябва да е Стефан Савов. В негово лице виждахме по-подходящ символ на антикомунизма от Желю Желев. Но след като се реши да е д-р Желев, в името на солидарността, го подкрепихме.

- Какво ви безпокои днес? Научихме ли се да управляваме?

- Безпокои ме, че няма кауза, която да сплотява българите. Всеки се спасява, както може. Партиите действат на принципа “Дайте да се съберем, за да направим далавера”. Морално-ценностната ни система е опустошена. Това е голямата болка на България! Няма попътен вятър за кораб, който не знае накъде е тръгнал.

- Защо не знаем накъде сме тръгнали?

- Елитът, водачите на нацията задават посоката. Имаше консенсусна идея около членството в ЕС. Така промиха мозъците на хората, че те останаха с впечатление как на 1 януари 2007 г. ще намерят под възглавниците си 10 евро. Европа е създала своите богатства с упорит труд, а не с далавери от балкански тип. Ние сме трън в петата на Европа, който все повече я дразни. Хората гласуваха за Бойко Борисов, защото трябва да се живее с някаква надежда. Трагедията е, че те въплътиха надеждите си в една личност, а не в структура, носител на идея. Трудно и отговорно е един да върти кормилото. Трябват усилията на много хора.

- Има ли ги тези хора?

- Ние искаме да ги има. Тройната коалиция си разпределяше плячката. Станишев не можеше да върти кормилото. Много хора го дърпаха насам и натам. Искаме Борисов да успее, иначе сметката пак ще я плащаме ние. Виждам желание за дейност, за промяна и в същото време страхотна неопитност. Нямам сведения, че има заигравки и желание да се направи далавера в правителството. Но виждам притеснителни работи в парламента.

- Къде? Сред кои групи?

- Първата работа се случи с Марио Тагарински. Напускането му на групата на РЗС беше милиционерска интрига. То трябваше да се отиграе - да се скарат Яне и Тагарински, да се разнасят две-три седмици по медиите и тогава да се разделят. Вотовете на недоверие също са театър. Присъствал съм на разговор по телефона, когато вносителка на вот оказва натиск върху депутати да не го подкрепят! Ако хората знаят какво става зад кадър, ще натрошат кратуните на политиците. Слава Богу, че не знаят...

- И какво да чакаме след Тагарински?

- Имам основание да предполагам, че назряват още такива процеси. Трябва да се замисли “Атака”. Има напрежение и в управляващата партия. Не искам да продължавам по-нататък. Лидерите имат проблем и трябва да го решат. Последното нещо, което ни трябва, е политическа бъркотия.

- Да очакваме ли стачки?

- Боя се, че може да има. Има напрежение в “Кремиковци”, БДЖ, по пристанищата, във ВМЗ “Сопот”. Предстоят съкращения, които трябва да бъдат добре обмислени и хората да бъдат обезпечени с квалификация и преквалификация. В мините също може да избухнат вълнения, ако се направят грешни ходове. Да, кризата дойде отвън, но можем да я доусложним с неправилни ходове.

- А имат ли основание притесненията на премиера, че ДПС може да предизвика напрежения?

- Ако веднъж се запали чергата, дълго ще гасим пожари. Надявам се, че етносите в България няма да се поддадат на провокации.



Автор: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=339067

 






ФОРУМ КТД Образование 2017

ФОРУМ КТД Образование 2017

Домашен Синдикален Майстор

Домашен Синдикален Майстор

Варна Младежка столица 2017

Варна Младежка столица 2017


Относно възможността за ранно пенсиониране на учител: Кога следва да се възползва жена-учител с 39 г. трудов стаж като... Още.

Председател съм на секция към Синдикат Образование. В синдикалната секция много от членовете имат придобито ПКС. Полага ли... Още.

Здравейте! Трудовият ми договор беше прекратен на основание чл.328 ал.1т.2 от КТ. Синдикален член съм. За какъв срок ми се... Още.

Работник не се явява на работа от 17.07 до 03.08.12 г.На 20,07,12 - покана за обяснение.Идва в офиса на 27.07.2012 г.баща му и дава молба за... Още.

Работих от 8.04. до 31.08.2011г. като учител по чл.68, ал.1, т.3 и чл.70 в професионална гимназия с 2% допълнително възнаграждение по чл.12... Още.



НОВАТА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПЕНСИОНИРАНЕ ПО ЧЛ.68А ... Още.

ЗА РАБОТНИТЕ ЗАПЛАТИ В СИСТЕМАТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО... Още.

ПРОМЕНИ В ПЕНСИОННОТО ОСИГУРЯВАНЕ... Още.

РАННО ПЕНСИОНИРАНЕ НА УЧИТЕЛИТЕ... Още.

ПАРИЧНИ ПОМОЩИ ЗА ПРОФИЛАКТИКА И РЕХАБИЛИТАЦИЯ... Още.



гр. Варна
ул. Братя Шкорпил 15
тел.: 052/ 612 575
факс: 052/ 612 568
e-mail: srs@podkrepa-varna.org