В-К "ТРУД"
ИНТЕРВЮ НА ВАЛЕРИЯ ВЕЛЕВА

- На поредния рожден ден на “Подкрепа” да ви задам, д-р Тренчев, дежурния въпрос: задават ли се социални бунтове?

- Социално-икономическата обстановка е много тежка. Кризата е световна, нейните последици са повсеместни и в този глобализиран свят няма как да останем остров на спокойствие. България има много малки лостове, чрез които да влияе на процесите сега. Най-лесният начин за омекотяване на удара в икономиката се търси чрез намаляване на персонала. Така кризата от икономическа става социална. Не е проблем да изкараме хората на жълтите павета. Този път обаче лостовете не са на жълтите павета. Трябва да ходим да викаме пред Меркел или Саркози.

- Да не би да сте вдигнали бяло знаме?

- Какво бяло знаме? Всеки протест трябва да има цел. В случая най-доброто решение трябва да се търси в диалог. Често работодателите, оправдавайки се с кризата, искат да си решат други проблеми на наш гръб. Знаем, че и сега няма как да се мине без жертви, но поне да бъдем убедени в тяхната справедливост. Естествено крайното решение е на овластените. Виждаме, че се правят грешки. Много от тях можеха да бъдат избегнати. Действа се импулсивно, бързо. А в политиката нещата трябва добре да се премислят. Предполагам с времето и тези базови уроци ще започнат да бъдат усвоявани. Важното е диалогът.

- За тези години вие много пъти се оплаквахте от липса на диалог с управляващите. Добре, сега го имате, а чуваемост?

- Фактът, че имаме диалог, се дължи, от една страна, на премиера - той е диалогичен човек, и от друга, на социалния министър, който идва от синдикатите. И двамата са наясно с полезността от контакта с нас. Що се касае до чуваемостта, вие сте права, че диалогът сам по себе си не решава нищо. Важни са резултатите. Не бих казал, че няма резултати. Правителството се съобрази с много от нашите предложения, още втората седмица заработи комисия по антикризисните мерки. И тъй като те бяха за шест месеца, сега трябва да обсъдим как са се прилагали, какъв резултат са дали и какво трябва да актуализираме. Двата синдиката заедно с шестте работодателски организации подготвяме документ, който ще бъде предоставен на премиера. Трябва да чуе от първа ръка нашите съображения.

- Кой според вас е най-големият риск за икономиката ни?

- Липсата на средства и невероятната вътрешна задлъжнялост. Особено ме притеснява фактът, че държавата е част от тази верига на задлъжнялост. Далеч съм от мисълта, че всички сключени държавни поръчки са изрядни. Много парички се потрошиха и източиха. Но покрай сухото гори и суровото. Правителството спря всички плащания. В момента има фактурирани плащания за свършена работа за 1 милиард и 400 милиона и още за толкова извършена работа, но нефактурирана. Много кметове казват на фирмите: “Не пишете фактури, пари няма, като дойдат, тогава.” Не знам дали това е правилната посока. Не знам дали министър-председателят е прав, като каза, че ако фирмите отстъпят 10%, ще им се изплати сумата.

- Милен Велчев заяви, че това е рекет.

- Трябва да се търси друг подход: парите да се платят, а след това, ако ревизия докаже, че даден проект е бил бандитски, да се премине към конфискация или към други наказания. Защото ми е трудно да повярвам, че 100% са айдуци. Има още един момент в отношението на държавата към бизнеса, който ми се струва непочтен. Държавата е длъжник на стотици фирми за извършена работа и в същото време изобщо не се колебае да им изпрати данъчни и други проверки. Да им налага глоби, да ги притиска. И те какво да правят, уволняват персонала. Не може така! В момента нашите икономисти умуват как законово да се оформят тези взаимни плащания: държавата ти дължи, ти й дължиш, трябва да стане някакво взаимно прихващане и да се излезе от този омагьосан кръг. За съжаление предишното правителство не ни чу, когато още от есента на 2008-а ние започнахме да опяваме, че работата в икономиката е много зле. Знаехме го от нашите западни колеги. Станишев и компания пропуснаха шанса да се подготвим, да спестим някакъв ресурс, както катеричката си готви зимнина. Моята надежда е западните икономики да тръгват и да ни повлекат и нас.

- БСП тръби, че в момента се управлява некомпетентно. Има ли основание за това?

- Това е естествена реакция на опозиция. Това, което аз намирам за грешка на сегашното правителство, е, че си е наумило да прави реформи във всички сфери. Първо, ние сме в състояние на криза и нямаме икономически ресурс. Второ, интелектуалният ни ресурс за промени не е на достатъчно високо ниво. Основен принцип в политиката е да направиш система от приоритети. А не да се опитваш да решиш всички проблеми, защото това е невъзможно!

Колкото до приказките на Станишев за непрофесионализма, ще му кажа следното. Като правителство те имаха един спокоен и добър период, защото световната икономиката вървеше нагоре. Защо тогава не пипнаха образованието? Защо не тръгнаха да променят невероятно остарялата, абсолютно сталинистка система на ВАК? Защо не започнаха реформата в здравеопазването? Когато казваш, че нещо е направено некомпетентно, следва да отговориш: А ти какво компетентно си направил?

- Това значи ли, че одобрявате провеждането на здравната реформа сега?

- Не казвам, че това, което правят в момента, е добре обмислено и че ще даде добър резултат. Но поне имат смелостта да започнат да променят. Грешката им е, че не дават никакъв период на такава голяма система да се адаптира.

Преди да се пристъпи към реформата, трябваше да се изработят ясни критерии, да се види общините какви ресурси имат; кой, къде, как може да бъде устроен. Това са живи хора. Аз не мога да кажа на колегите си: “Нямате право да скачате!” И аз, ако ме изненадат така, ще скачам. В здравеопазването има и още два сериозни и нерешени проблема. Не може 1 милион и 400 хиляди българи да не плащат осигуровки, а да ползват зравни услуги. Трябва да се намери решение. Вторият е източването на системата. Като лекар може да ви прозвучи странно, който иска, нека да ми се сърди, но не може да пишеш в документ, че си направил операция, която не си направил. За подобно нещо в Америка се отнемат лекарските права. Касата хвана в Пазарджик изписани 63 операции от перде на око, а хората изобщо не знаят, че някой ги е записал в тефтера. И какво стана? Глобата за тази измама е 90 лева! Е, върнаха парите, които са взели неправомерно, но какво е наказанието? И как може да бъде озаптисано това явление? Единствено с електронна здравна карта.

- Кога ще изпуши според вас бушонът Дянков?

- Е, не мога да кажа. В момента, в който ние започнем да даваме персонални оценки на министрите, считайте, че конфронтацията ни ще е необратима.

- Но в очите на хората изглеждате пасивни и това е странно.

- Това е тактика, която се дължи на едно просто обстоятелство. Ние сме много добре информирани, виждаме грешките, виждаме неудачите, все още опитваме със съвети, с диалог, да урегулираме процесите. Прецени ли се обаче, че нещата няма да се оправят в една или друга област, ще сме принудени да стигнем до конфронтация.

- Значи премиерът трябва внимателно да следи кога ще натежи погледът ви?

- Моят поглед не е решаващ. Решаващо е това, което искат моите хора от мен. Водени сме от идеята, че ако се влоши ситуацията, ние можем да хвърлим няколко кофи бензин в огъня. Но в крайна сметка цялата държава ще плаща щетите от този пожар. Изпокараме ли се, никой няма да спечели от това. Отчитаме изключително деликатната ситуация на премиера. ГЕРБ нямат мнозинство, заобиколени са от полусъюзници, които мислят само как да седнат на мястото на сегашните политици. Аз не бих се заложил за нищо на света на Костов!

- Смятате ли, че той мисли кога и как да седне на стола на Борисов?

- За да седне Костов на стола на Борисов, все пак народът под някаква форма трябва да му даде доверие. А това е изключително трудно и теоретично невъзможно.

- След 2 години Борисов може да участва в президентския вот и да се окаже, че Костов е “най-подготвеният” да го замени.

- Аз съм много далеч от мисълта, че Иван е най-подготвеният и най-знаещият човек. Да приемем, че има голям опит, воля, целеустремен е - това е безспорно. Но той просто е лош човек.

- Но в момента той се прави на много добър човек, загрижен за съдбините на държавата, на хората.

- Това не е истинското лице на Костов. Той просто злорадства от грешките на правителството. Не може да прикрие задоволството си, когато някой от министрите сгреши. За него всеки неуспех на другия, а той мрази всички, е личен успех. Не искам да използвам библейски неща, но той се къпе в нещастието на другите с удоволствие. Това е нещо страшно!

- Софиянски каза, че Костов е наясно с грешките на Дянков, “които ни водят към катастрофа”, и въпреки това го подкрепя.

- Прави ли ви впечатление, че оценките, които дава Иван, са премерени и неангажиращи? Те са: “да, но”. Той просто се опитва бавно да бута не само Дянков, но и Борисов към пързалката. За да може в момента, в който прецени, че му е изгоден, да ги бутне надолу по стръмното. Това е неговият замисъл, познавам го от 20 години. Докато ние мислим за последиците за обществото и държавата от един евентуален провал на правителството, Костов мисли само за себе си.

- Умори ли ви преходът? Много побеляхте.

- Много, много се уморих! Останах в България, защото мислех, че ще стане държава по подобие на тези, за които си мечтаех. Не се получи. Библията ни учи, че човек трябва да е търпелив и смирен. Посветих се на каузата, дадох си сметка, че не всичко, което искам, може да стане. Имах добра медицинска кариера, можех да стана професор в САЩ, но явно решението да се отдам на синдикална дейност, е било свише. Запознах се с толкова свестни хора, че заради тях си заслужава да се бориш докрай!

Автор: www.trud.bg