КТ Подкрепа Варна 

МЕХАНИЗЪМ ПО СЪСТАВЯНЕ, ПРИЕМАНЕ, ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОТЧИТАНЕ НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ - Коментар

Уважаеми колеги, очакванията на учителското съсловие след проведените синдикални протести са свързани с действията на народните представители по време на обсъждането и приемането на държавния бюджет на Република България за 2008г.
В тази връзка предоставяме на вашето внимание кратко описание на механизма на съставяне, приемане, изпълнение и отчитане на изпълнението на държавния бюджет:

І. Съставяне на държавния бюджет.

1. Ежегодно през първото тримесечие на годината Министерският съвет със свое решение създава организация, с която започва бюджетната процедура за съответната година. С решението се възлага на отговорните институции да извършат определени икономически и финансови действия, които са основа за изготвянето на:
- основните макроикономически показатели за развитието на Република България за следващия тригодишен период (по години);
- прогнозни финансови данни за помощта по отделните структурни фондове на Европейския съюз;
- прогноза на платежния баланс, паричните агрегати и основните макроикономически показатели като брутен вътрешен проект, инфлация, валутен курс, лихвени проценти, минимални задължителни резерви, равнище на международните резерви и оценка на фискалните рискове;
- анализиране на рисковете пред предстоящата бюджетна политика;
- указания за подготовка на тригодишната бюджетна прогноза от ръководствата на всички бюджети, които формират консолидирания държавен бюджет;
- разработване от министерствата на средносрочна бюджетна прогноза по: години, функции и политики, основни стойностни и натурални показатели, предложения за стандарти за численост на персонала и стандарти за издръжка на делегираните от държавата дейности, финансирани чрез общинските бюджети;
- предложение за данъчната политика за съответния период с оценка за въздействието и за стимулиране на икономическия растеж и разчети за бюджетните приходи;
предложение за националната разходна политика;
- предложение за политиката по дълга и разчети за дължимите плащания по него за съответните периоди;
- план за вноските в Европейския съюз и оценка за възможностите за усвояване на Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС и др.
2. Министерството на финансите извършва оценка и провежда серия от срещи и разговори с министерства и ведомства, представители на Висшия съдебен съвет, ръководствата на организациите, чиито бюджети се включват в консолидирания държавен бюджет по представените от тях политики, разчети и нормативи, свързани с бюджетната процедура за съответния период. Такива срещи консултации се провеждат от Министерството на финансите и с Националното сдружение на общините в Република България по проекта на взаимоотношенията на общинския бюджет с републиканския бюджет за:
- размера на преотстъпените държавни данъци;
- общата допълваща субсидия за финансиране на делегираните от държавата дейности;
- общата изравнителна субсидия за местни дейности;
- целевата субсидия за капиталови разходи, включително и в делегираните от държавата дейности;
- целевата субсидия за провеждане на държавната политика за развитието на общините и за изпълнение на национални, регионални и международни програми и проекти и за съфинансиране по програми и проекти на Европейския съюз;
- финансови компенсации от държавата;
- субвенции;
- безлихвени заеми от централния бюджет за финансиране на разходи до възстановяването им по одобрени проекти по програми, съфинансирани от Европейския съюз.
3. След приключването на консултациите Министерството на финансите внася в правителството проекти за решения за утвърждаване на разходни тавани (по текущи цени) на министерствата, ведомствата и общините за определяне на стандарти за численост на персонала и за издръжка на делегираните от държавата дейности, които се финансират чрез общинските бюджети.
4. След изпълнението на предходните процедурни дейности и успоредно с тях Министерството на финансите съставя бюджетна прогноза в съответствие с извършени от него и от другите институции икономически разработки и анализи за динамиката на брутния вътрешен продукт, цените, доходите, кредитната и валутната политика и за основните финансови резултати от дейността на държавните, общинските и частните стопански субекти.
Бюджетната прогноза е предварителна оценка на предвидените параметри на бюджета за следващите три години, която ежегодно се актуализира и се одобрява от Министерския съвет.
5. Министърът на финансите на основата на бюджетната прогноза изготвя и изпраща бюджетни насоки до държавните органи (министерствата и ведомствата, които са първостепенни разпоредители с кредити) за съставяне на проект на годишните им бюджети и определя сроковете за тяхното представяне.
6. Министерството на финансите едновременно с изготвянето на проектите на годишните бюджети на държавните органи и независимо от тях съставя проект на държавния бюджет.
7. Сметната палата, Комисията за финансов надзор и Висшият съдебен съвет съставят проекти на бюджети, които представят в Министерството на финансите, за да бъдат включени като част от проекта на държавния бюджет.
8. Министерството на финансите разглежда представените от министерствата и ведомствата проекти и уведомява писмено държавните органи за становището си по тях.
9. Народното събрание, президентът на РБ, Министерският съвет, Конституционният съд, министерствата и другите ведомства, областните администрации и другите бюджетни организации представят на министъра на финансите в определения от него срок проектобюджетите си, съпроводени с доклад и разчети, уточняващи размера на отделните приходи и разходи.
10. Министерството на финансите съставя проектобюджета на държавните органи в случаите, когато те не са представили своя проект в определения им срок.
11. Министерството на финансите анализира представените проекти, проверява законосъобразността на предвидените приходи и разходи и тяхната обоснованост и провежда диалог с държавните органи и бюджетните организации.
12. Разногласията по проектите на бюджетите между Министерството на финансите и първостепенните разпоредители с бюджетни кредити се решават от Министерския съвет.
13. Министърът на финансите изготвя окончателния проект на държавния бюджет и го внася в Министерския съвет заедно с мотивиран доклад.
14. Министерският съвет разглежда проекта на държавния бюджет и при необходимост извършва промени в него.
Министерският съвет няма право да извършва промени в проектобюджетите на съдебната власт, Сметната палата и Комисията за финансов надзор и ги внася в Народното събрание във вида, в който са му представени.
Министерският съвет може да преценява проектобюджетите на съдебната власт, Сметната палата и Комисията за финансов надзор и да изработи становище по тях, включвайки го в общите параметри на проекта на държавен бюджет, който внася в Народното събрание.
15. Едновременно с разработването на проектът на държавния бюджет Министерството на финансите изготвя и проект на Консолидиран държавен бюджет, в които се включват:
- Републиканският бюджет с неговите съставни бюджети;
- Бюджетът на съдебната власт;
- Консолидираният бюджет на държавното обществено осигуряване;
- Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса;
- Сборен бюджет на общините;
- Национален фонд;
- Фонд за гарантиране вземанията на работниците;
- Учителският пенсионен фонд;
- Извънбюджетни фондове и сметки и фискален резерв.
Консолидираният държавен бюджет дава най-пълна представа за фискалната позиция на страната. Той показва връзките и взаимозависимостите на отделните бюджети и посоката на движението на финансовите средства от и към централния бюджет под форма на трансфери и субсидии, както и размера на общите разходи разпределени по функции (изпълнителни и законодателни органи, наука, отбрана и сигурност, съдебна власт, образование, здравеопазване, пенсии, социални помощи и обезщетения, култура и т.н.). Виж приложението.
16. Не по-късно от два месеца преди началото на бюджетната година (31 октомври на текущата година) Министерският съвет внася в Народното събрание Законопроект на държавния бюджет с писмо и приложени към него решение за приетия от МС законопроект за бюджет и самият законопроект за държавния бюджет на РБ. Министерството на финансите представя в Народното събрание и проект на Консолидирания държавен бюджет.

ІІ. Обсъждане и приемане на държавния бюджет в Народното събрание.

Законопроектът се разглежда по реда, установен с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Народното събрание разглежда законопроекта за държавния бюджет и го приема по принцип на първо гласуване и по същество на второ гласуване.
Водещата Комисия по бюджет и финанси подготвя и внася за пленарно заседание на Народното събрание доклад за първо и второ гласуване, а другите комисии - само становище по първото гласуване на законопроекта за бюджета.
Председателят на Народното събрание разпределя законопроекта за становище на всички постоянни комисии на Народното събрание, в това число и на Комисията по бюджет и финанси, която той определя за водеща.
Народното събрание разглежда законопроекта за държавния бюджет и го приема на първо и второ гласувания.
Всички постоянни комисии, на едно или повече заседания, обсъждат законопроекта с участието на представители на вносителя, експерти от комисиите и външни експерти, представители на професионални и граждански организации, които се подпомагат със средства от бюджета. Представителите на вносителя са министри и други отговорни държавни служители на Министерството на финансите и на другите министерства.
При поискване от постоянните комисии на Народното събрание министерствата, ведомствата и другите държавни органи предоставят допълнителни справки и пояснения по приходите и разходите.
1. Обсъждане и приемане на законопроекта за държавния бюджет на първо гласуване
На заседанията на постоянните комисии се провежда дебат по законопроекта, който завършва с гласуване на предложение до Народното събрание за приемане или не на законопроекта на първо гласуване.
Комисията по бюджет и финанси обсъжда Законопроекта за държавния бюджет на повече от едно заседание. След приемането му на първо гласуване Комисията подготвя доклад, които се внася в Народното събрание за обсъждане и приемане на законопроекта на първо гласуване. В доклада на комисията се отразяват и становищата на другите постоянни комисии на НС.
Народното събрание изслушва доклад на Министерския съвет, представен от министъра на финансите, и доклад от Комисията по бюджет и финанси, след което обсъжда проекта на годишния закон за държавния бюджет.
След приемането на законопроекта на бюджета на първо гласуване следва период от 3 до 21 дни, през което време народните представители могат да правят предложения за изменения и допълнения на законопроекта на бюджета.
2. Обсъждане и приемане на Законопроекта за държавния бюджет на второ гласуване
След като изтече определения срок за даване на предложения от народните представители за изменения и допълнения на законопроекта на държавния бюджет, експертна работна група на Комисията по бюджет и финанси, в която участват и народни представители, подготвя проект на доклад за второ гласуване на законопроекта, в които се включват всички направени от народните представители предложения. Този доклад се разглежда, обсъжда и гласува от членовете на Комисията. Експертната група отразява в доклада становището на комисията по предложенията на народните представители и председателят на Комисията по бюджет и финанси го внася в Народното събрание за второ гласуване.
Народното събрание на второ пленарно заседание разглежда доклада на Комисията по бюджет и финанси по законопроекта за бюджета.
Разглеждането започва, като председателят на Комисията по бюджет и финанси чете предложенията на депутатите по отделните членове на законопроекта, а всеки народен представител може да изложи мотивите си и да защити своето предложение. След това предложенията се подлагат на гласуване.
По законопроекта за държавен бюджет и по предложенията на народните представители за изменения и допълнения в него депутатите могат да гласуват “за”, “против” или “въздържал се”.
Комисията, отговаряща за бюджета, при разглеждането на законопроекта обобщава становищата на постоянните комисии на Народното събрание и предложенията на народните представители и се произнася по тях при запазване на предложения баланс между приходите и разходите.
Държавният бюджет се приема от Народното събрание със закон по съставни бюджети, включващи основните им видове приходи и разходи, бюджетното салдо по републиканския бюджет и неговото финансиране, общите суми на приходите и разходите на бюджетите на държавните органи и отношенията им с централния бюджет, отношенията на държавния бюджет с бюджетите на общините и отношенията с извънбюджетните фондове.
Приетият от Народното събрание Закон за държавния бюджет на Република България се изпраща на президента на РБ, които с указ го представя за обнародване в държавен вестник.
Министерският съвет приема постановление за изпълнението на държавния бюджет до един месец след обнародването на годишния закон за държавния бюджет. Постановлението конкретизира стойностните и натуралните показатели по бюджетите на държавните органи и бюджетните организации.
Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити разпределят бюджетите си, одобрени от Народното събрание и конкретизирани от Министерския съвет, по пълна бюджетна класификация и по тримесечия и утвърждават бюджетните сметки на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити.
Висшият съдебен съвет разпределя бюджета си по пълна бюджетна класификация и по тримесечия и утвърждава бюджетните сметки на съдебните органи.
Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити представят бюджетите си в Министерството на финансите до един месец след обнародването на постановлението за изпълнението на държавния бюджет.
Министерството на финансите се произнася по законосъобразността и тримесечното разпределение на бюджетите, съставени от държавните органи и бюджетните организации, и при нарушения ги задължава в определен от него срок да ги отстранят.
В случай че до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде приет от Народното събрание, приходите на бюджета се събират в съответствие с действащите закони, а разходите се извършват в размери, не по-големи от размера на разходите за същия период на предходната година, и като се отчитат влезли в сила нормативни актове на Народното събрание и Министерския съвет, които предвиждат допълнителни или намалени бюджетни средства.
Ако приходите не покриват разходите, Министерският съвет може да ползва месечно държавен кредит, включително и чрез емисии на държавни ценни книжа, в размер не повече от половината от средномесечния му размер за предходната година.
Временни касови разриви през разглеждания период могат да се финансират и с временни кредити (аванси) от Българската народна банка по ред, определен в Закона за Българската народна банка, но за не повече от три месеца.

ІІІ. Изпълнение на държавния бюджет

Министерският съвет организира изпълнението на републиканския бюджет чрез Министерството на финансите и държавните органи - първостепенни разпоредители с бюджетни кредити.
Висшият съдебен съвет организира изпълнението на бюджета на съдебната власт чрез Върховния касационен съд, Върховния административен съд, съдилищата, Главната прокуратура и Националната следствена служба.
Изпълнението на държавния бюджет се организира и осъществява от Българската народна банка по ред, определен в Закона за Българската народна банка.
Изпълнението на държавния бюджет, включително съхраняването на парични средства и ценности, се извършва безплатно, като се спазва поредността на плащанията към бюджета, установена със закон.
Министърът на финансите и управителят на Българската народна банка издават наредба за касовото изпълнение на държавния бюджет, бюджетите на общините и фондовете и извънбюджетните сметки.
Режимът на банковата тайна не се прилага за операциите и наличностите по банковите сметки на разпоредителите с бюджетни кредити, когато министърът на финансите изисква информация за тях.
Министерството на финансите периодично разпределя и насочва постъпилите приходи в съответствие с тримесечното разпределение на разходите.
Разходите се извършват до размера на постъпилите приходи по банковите сметки на републиканския бюджет и разпоредителите с бюджетни кредити.
Министърът на финансите в изпълнение на нормативен акт може да прехвърля кредити от един бюджет в друг, когато не се нарушава балансът на държавния бюджет.
Министърът на финансите по взаимно предложение на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити може да прехвърля кредити от един бюджет в друг, без да изменя размера им и целта, за която са предназначени.
Министърът на финансите по предложение на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити може да дава съгласие за вътрешни компенсирани промени на кредитите между елементите на бюджетната класификация по бюджетите им.
Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити извършват съответните корекции по бюджетните сметки на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити по предходния ред.
Първостепенният разпоредител с бюджетни кредити извършва промени на кредитите между бюджетните сметки на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити, които не променят параметрите на одобрения му бюджет.
Министерският съвет може да одобри допълнителни бюджетни кредити от резерва при неотложни непредвидени разходи.
Министърът на финансите може да разреши допълнителни кредити, когато те са покрити от преизпълнение на собствени приходи и от разкриване на нови приходоизточници, без да се влошава балансът на държавния бюджет.
Висшият съдебен съвет може да одобри допълнителни бюджетни кредити от резерва по бюджета на съдебната власт при неотложни непредвидени разходи.
Не се допуска извършването на разходи или поемането на задължения, които влошават баланса на бюджета освен в случаите, когато по предложение на Министерския съвет Народното събрание е приело съответни промени в годишния закон за държавния бюджет.
Сметната палата осъществява контрол за изпълнението на държавния бюджет съгласно Закона за Сметната палата.
Народното събрание, Министерският съвет, министърът на финансите, ръководителите на министерствата и другите ведомства и органите на данъчната и митническата администрация осъществяват контрол върху изпълнението на държавния бюджет в рамките на своите компетенции.
Министърът на финансите може да преустанови трансфера на определените с годишния закон за държавния бюджет субсидии, както и да блокира сметките на бюджетни организации при неизпълнение на разпоредбите на действащото законодателство или при констатирани нарушения на финансовата дисциплина.

ІV. Приемане на отчета

Изпълнението на държавния бюджет завършва на 31 декември.
Министърът на финансите и управителят на Българската народна банка или упълномощени от тях лица определят реда за приключването на банковите сметки, включително и остатъците по тях, на разпоредителите с бюджетни кредити.
Срокът за приключването на държавния бюджет е до 31 януари на следващата бюджетна година.
Поетите за изплащане в рамките на бюджетната година задължения трябва да бъдат изплатени от съответните разпоредители с кредити до 31 декември.
Задължения по влезли в сила решения на съда, непредвидени в съответния бюджет за текущата година, задължително се изплащат със следващия бюджет.
Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити съставят периодични и годишни отчети за касовото изпълнение на бюджетите си по пълна бюджетна класификация, включвайки и отчетите на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити.
Министерството на финансите съставя отчет за изпълнението на държавния бюджет по пълна бюджетна класификация въз основа на отчетите на централния бюджет, съдебната власт и отчетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, заверени от Сметната палата.
Годишният отчет за изпълнение на държавния бюджет се разглежда от Министерския съвет и се внася в Народното събрание по показателите, по които е бил приет за съответната година.
Комисията, отговаряща за бюджета, съгласувано с другите постоянни комисии при Народното събрание разглежда отчета за изпълнението на държавния бюджет и дава заключение по него.
Сметната палата представя на Народното събрание доклад по отчета за изпълнението на държавния бюджет.
Народното събрание приема с решение отчета за изпълнението на държавния бюджет не по-късно от края на следващата бюджетна година – решението се обнародва в държавен вестник.



Автор: Стойко Атанасов, Заместник председател СРС КТ ”Подкрепа” - Варна

 






Синдикална безвъзмездна финансова помощ

Синдикална безвъзмездна финансова помощ

Свободни работни места РУО Варна

Свободни работни места РУО Варна

Домашен Синдикален Майстор

Домашен Синдикален Майстор

Реклама

Дигитал Трейдинг Варна ЕООД
-->