ПРОМЕНИ В ПРАВНИЯ РЕЖИМ НА СОЦИАЛНОТО ОСИГУРЯВАНЕ
* Настоящият информационен материал отразява промени в Кодекса за социално осигуряване към 21.12.2010 г. (ДВ, бр.100)
Обществен дебат предизвикаха подготвяните от правителството промени в областта на социалното осигуряване. На обсъждане бяха подложени различни предложения за усъвършенстване на правната рамка на пенсионния модел, съчетани с мерки за финансова стабилност на осигурителната система.
Проведоха се множество консултации със социалните партньори, които доведоха до многократна промяна в първоначално декларираните намерения и до подписване на „Национално споразумение за нова стратегия за финансова стабилизация на ДОО и усъвършенстване на пенсионното законодателство”. Споразумението гарантира по-плавно и дългосрочно въвеждане на някои от предвидените мерки за финансова стабилизация при съблюдаване на ценностите на Европейския социален модел и целите на Зелената книга на ЕК „За адекватни, устойчиви и сигурни европейски пенсионни системи”.
Паралелно с това се проведе национална кампания на МТСП за обществена дискусия по поставените проблеми, чиято ефективност е, и подкрепяна, и отричана в еднаква степен.
Като последица от тези процеси, бяха осъществени законодателни действия за промени в правния режим на социалното осигуряване, по-съществените от които са обект на коментар в следващите редове. Част от тези изменения отразяват постигнатите договорености на национално ниво, друга част могат да бъдат определени като краткосрочни мерки на правителството, които в една или друга степен бяха приети независимо от или въпреки липсата на широка обществена подкрепа.
Промени в кръга на осигурените лица и размера на осигурителните вноски:
1. Разширява се кръга на осигурените лица,
като от 01.07.2010 г. специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение бяха включени в кръга на осигурените лица, а от 01.01.2011 г. в обсега на КСО попаднаха и докторантите, които по свое желание и за своя сметка могат вече да се осигуряват върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица.
2. Промени се редът за осигуряване на съпрузите на дългосрочно командированите служители в дипломатическа служба
Досега те имаха право да се осигуряват върху свободно избран месечен доход, но не повече от максималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица, а от 01.01.2011 г. могат да се осигуряват по свое желание и за своя сметка върху минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица, и то, само при положение, че не са осигурени на друго основание или по законодателството на приемащата държава съгласно договореност с Република България.
3. Променя се размера на осигурителните вноски и тяхното разпределение, както следва:
От 01.01.2011 г. се увеличава с 1,8 % размерът на осигурителните вноски за пенсия, като вноските за фонд „Пенсии” стават дължими в следните размери:
- За осигулените лица, родени до 01.01.1960 г. и работещи при трета категория труд – 17,8%;
- За осигулените лица, родени до 01.01.1960 г. и работещи при първа и втора категория труд –20,8%;
- За осигурените лица, родени след 31.12.1959 г. и работещи при трета категория труд – 12,8%;
- За осигурените лица, родени след 31.12.1959 г. и работещи при първа и втора категория труд – 15,8%;
Разпределението на вноските за фонд „Пенсии”:
За лицата, родени до 01.01.1960 г. е 7,9 % за сметка на осигуреното лице и 9,9 % за осигурителя при трета категория труд, а при първа и втора категория труд 12,9 %;
За лицата, родени след 31.12.1959 г. е 5,7 % за сметка на осигуреното лице и 7,1 % за сметка на осигурителя при трета категория труд, а при първа и втора категория труд 10,1 %.
4. Регламинтирана е несеквестируемостта на паричните обезщетения и помощите.
Запори върху помощи и обезщетения няма да могат да се налагат. Удръжки са допустими само при задължения за издръжка и задължения към Държавното обществено осигуряване.
Промени в правния режим на обезщетенията за безработица:
1. Променя се СРОКА ЗА РЕГИСТРАЦИЯ на безработното лице в съответната Дирекция „Бюро по труда”.
При досегашния режим, както срока за регистрация на безработния в Агенцията по заетостта, така и срока за подаване на заявление за парично обезщетение в НОИ бе три месеца от прекратяване на осигуряването. Съгласно измененията в чл.54а от Кодекса за социално осигуряване (КСО), срокът за регистрация в АЗ (Д”БТ”) се фиксира на седем работни дни, а срокът за подаване на заявление до НОИ се запазва в досегашния тримесечен размер. Спазването на срока за регистрация в АЗ е обвързано с началната дата, от която се начислява паричното обезщетение за безработица. При спазване на срока, паричното обезщетение се начислява от датата на прекратяване на осигуряването, а в случай, че седемдневния срок не бъде спазен по неуважителни причини, паричното обезщетение ще се изплаща за предвидения в закона срок, намален със закъснението.
Срокът за регистрация в бюрата по труда е седемдневен и при възстановяване на изплащането на обезщетението по правилата на чл.54д, ал.5 от КСО, за лицата с отпуснато обезщетение за безработица, при които е прекратено изплащането, поради започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване. Ако упражняването на трудовата дейност е преустановено преди да са минали 9 месеца от прекратяването на изплащането, но след 31 декември 2010 година, изплащането на паричното обезщетение се възстановява за оставащия към датата на прекратяване период, но само при регистрация в Агенцията по заетостта, направена в срок от 7 работни дни от прекратяване на осигуряването. Ако регистрацията е направена след този срок, изплащането на паричното обезщетение се възстановява от датата на новата регистрация за оставащия към датата на прекратяването период, намален със закъснението.
Фиксирането на срок за регистрация в АЗ бе аргументирано с желанието за гарантиране на стриктно спазване на контролната процедура за активно търсене на работа. Въведеният, обаче, срок от седем работни дни може да се определи като прекомерно кратък и не отчита два основни практически проблема при уреждането на този вид обществени отношения, а именно:
- Голяма част от работодателите /особено малки фирми в частния сектор/ традиционно забавят изготвянето и предоставянето на документите, които са необходими за регистрация – заповед за прекратяване на договора, заверена трудова книжка и т.н.
- Дирекциите „Бюро по труда” /особено в големите градове/ ще бъдат допълнително затруднени с извършването на регистрацията в посочените кратки срокове. Ако досега можеха да правят предварително разпределение и да насрочват дата за регистрация, сега те ще са принудени да пристъпят към регистрация към момента на явяване на безработното лице. При процеси на масови уволнения в определено населено място ще се налагат допълнителни дежурства и удължаване на работното време на служителите, което е трудно постижимо като се има предвид допълнителната натовареност на служителите и с други дейности, включително по управление и контрол на национални и европейски проекти и програми, а така също и сведения под необходимия минимум щат на тези структурни звена.
При наличието на тези два проблема, въвеждането на 7 дневния срок едва ли на практика ще се отрази позитивно на процеса на активно търсене на работа, но много вероятно ще създаде предпоставки за неоснователно лишаване на безработни лица от част от паричните обезщетения за безработица.
2. Промени относно размера на паричното обезщетение за безработица.
Със Закона за изменение на закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2010 г. (ДВ. Бр.49 от 29.06.2011 г.) максималният размер на паричното обезщетение за безработица бе премахнат считано от 01.07.2010 г. Не бяха, обаче, направени съответните промени в КСО, което на практика означаваше, че отменянето на максималния размер на обезщетението за безработица има действие само за 2010 г., каквото е действието на ЗБДОО за 2010 г. Такъв изричен текст се съдържаше в изменената разпоредба на § 8, ал.4 от ЗБДОО за 2010 г. – „За периода от 1 юли до 31 декември 2010 г. не се определя максимален размер на обезщетенията за безработица”.
Със Закона за изменение и допълнение на КСО (ДВ, бр.100 от 21.12.2010 г.) се правят корекции на текстове в чл.54б от КСО, чрез които отпадането на максималния размер на паричното обезщетение за безработица остава в сила и след 31.12.2010 г. и се фиксира безсрочно. В този смисъл, размера на паричното обезщетение за безработица се определя на 60 % от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 18 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, но не може да бъде по-малко от минималния дневен размер на обезщетението за безработица. Следователно, чувствително е увеличен периода, въз основа на който се изчислява размера на обезщетението, като от 9 месеца, той нараства на 18 месеца, факт, който може да се определи като неоправдано и трудно обосновимо законово изменение, което явно има за цел редуциране на размера на изплащаните обезщетения. Не могат да се споделят аргументите за изменението, изразяващи се в желанието за изравняване на периодите въз основа на които се изчисляват различните обезщетения.
С приемането на Закона за бюджета за държавното обществено осигуряване за 2011 г. (ДВ, бр.98 от 14.12.2010 г.) в чл.10 е определен минимален дневен размер на паричното обезщетение за безработица от 7,20 лева, считано от 01.01.2011 г. За сравнение минималния дневен размер на обезщетението до 31.12.2010 г. бе 6.00 лева.
3. Относно обстоятелствата, при които се спира изплащането на паричните обезщетения за безработица и задължението за деклариране на тези обстоятелства.
Съобразно измененията на КСО, паричното обезщетение се спира при две хипотези:
- За времето, през което безработното лице получава обезщетение за временна неработоспособност;
- За времето, през което безработното лице получава обезщетение за оставане без работа (чл.222, ал.1 от КТ; чл.106, ал.2 и чл.107, ал.3 от Закона за държавния служител; чл.58, ал.3 от Закона за висшето образование)
Първата хипотеза и досега бе формулирана в чл.54г от КСО. Втората хипотеза на практика съществуваше, но не бе регламентирана като основание за спиране на обезщетението. КСО предвиждаше, че в периода на изплащане на обезщетенията за безработица не се включва срока на получаване на обезщетение за оставане без работа.
Въвежда се срок от седем работни дни, в който безработното лице следва да декларира пред съответното ТД на НОИ настъпването на посочените основания за спиране изплащането на обезщетение за безработица.
4. Относно правото на обезщетение за дълготрайна безработица.
Отменя се възможността за изплащане на обезщетение за дълготрайна безработица. Това законодателно решение е продиктувано от една страна от демотивацията на безработното лице по отношение на активността му за търсене на работа, а от друга страна, от родеенето на подобно обезщетение с пенсионно плащане.
Промени в правния режим на обезщетенията на пенсиониране:
1. Отпада т. нар. „точкова система”
за изчисляване на сбор от осигурителен стаж и навършена възраст във връзка с изискванията за придобиване право на пенсия.
При досега действащия режим, задължително основание за отпускане на пенсия бе наличието на минимална възраст, както и определен сбор от навършена възраст и осигурителен стаж. При тази система осигурителния стаж нямаше фиксиран минимален размер, достатъчно бе лицето да е навършило минимално изискуемата възраст и общия сбор от възрастта и стажа да надвишава минималната законова граница, т.е. съществуваше възможността недостигащия стаж да се компенсира с по-висока навършена възраст.
От 1 януари 2011 г. се поставя минимална граница, както на навършената възраст за пенсиониране, така и относно наличния осигурителен стаж, съответно 34 години за жените и 37 години за мъжете. Не се променя до 2021 г. изискването за навършена възраст, а именно 60 години за жените и 63 години за мъжете.
Пример: Ако един мъж е на възраст 65 години и има осигурителен стаж 35 години, до 31.12.2010 г., той можеше да се пенсионира, тъй като има навършена възраст 63 г. и общия сбор от възрастта и стажа (65 + 35) е равна на 100. От 1 януари, този мъж не би могъл да се пенсионира, тъй като освен изискването за навършена възраст 63 г., трябва да е налице изискването за минимален размер на осигурителния стаж – 37 години. Което и от двете изисквания да не е налично, последицата е отказ за отпускане на пенсия.
От 31.12.2011 г. изискуемият минимален осигурителен стаж ще се увеличава с 4 месеца от 1 януари на всяка следваща календарна година до достигане на 37 години за жените и 40 години за мъжете.
От 31.12.2020 г. необходимата за пенсиониране възраст ще се увеличава с 6 месеца от първия ден на всяка следваща календарна година до достигане на 63 години за жените и 65 години за мъжете.
2. Сходни изменения са предвидени за военнослужещите, държавните служители по Закона за МВР, служителите в ГД „Пожарна безопасност и защита на населението”, както и промени в режима на пенсиониране на служителите на длъжност „водолаз” и за балерини, балетисти и танцьори.
3. От 01.01.2011 г. до 31.12.2020 г. се запазва възможността за пенсиониране на лицата, които са навършили 65 години, но нямат необходимия осигурителен стаж, ако същите имат поне 15 прослужени години (действителен осигурителен стаж). От 01.01.2021 г. възрастта, при която това право може да бъде упражнено ще се увеличава с 6 месеца за всяка календарна година до достигане на 67 години.
4. Промените в режима на пенсиониране на учителите
На практика следват общата логика на изменение в правилата за пенсиониране. Запазва се правото на учителите за ранно пенсиониране до 31.12.2020 г. по правилата на § 5 от КСО, като те продължават да имат право да се пенсионират на възраст 57 години за жените и 60 години за мъжете, ако имат придобит учителски осигурителен стаж съответно 25 години за жените и 30 години за мъжете. От 01.01.2012 г. размера на изискуемия учителски стаж ще се увеличава с по 4 месеца на година до достигане на 28 години за жените и 33 години за мъжете. Напомняме, че осигурителния стаж се определя като учителски по правилата на чл.19 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.
5. Промени в режима на пенсиониране на лицата, работещи при първа и втора категория труд.
Основните промени, които бихме коментирали във връзка с „категорийните” работници са следните:
До 31.12.2014 г. работилите при първа и втора категория труд ще продължат да се пенсионират при досегашните условия, а техните пенсии ще продължат да се изплащат от ДОО, а не от професионалните пенсионни фондове.
От 01.01.2015 г. условията за придобиване право на пенсия за първа категория труд са не по-малко от 10 години осигурителен стаж за първа категория и възраст 12 години и 6 месеца за жените и 10 години и 6 месеца за мъжете по-ниска от възрастта по чл.68, ал.1 от КСО.
За работилите при втора категория труд условията за пенсиониране след 01.01.2015 г. са не по-малко от 15 години стаж при втора категория и възраст 7 години и шест месеца за жените и 5 години и шест месеца за мъжете по-ниска от възрастта предвидена по чл.68, ал.1 от КСО.
От 2016 г. посочената разлика във възрастта ще се намалява с по 6 месеца годишно докато достигне при първа категория 8 години по ниска от възрастта по чл. 68 КСО, а при втора категория 3 години по-ниска от възрастта по чл. 68 КСО, независимо от пола.
6. Промени във връзка с възможността за „закупуване” на осигурителен стаж.
От 01.01.2011 г. отпада възмажността за разсрочено плащане на вноските, чрез които се „закупува” стаж за пенсиониране чрез ежемесечни удръжки от получаваните пенсии. От посочената дата, желаещите да заплатят недостигащ осигурителен стаж следва да внесат цялата сума по банков път. Разсроченото плащане ще се запази за лицата, които са подали заявление за това до 30.12.2010 г.
7. Промени в размерите на пенсиите
- През 2011 г. пенсиите няма да се осъвременяват по реда на чл.100 от КСО;
- При получаване на една или повече пенсии, отпуснати до 31.12.2013 г., техният максимален размер ще бъде определен в размер на 35 % от максималният осигурителен доход за съответната година;
- От 01.01.2014 г. отпада максималният размер на пенсиите, т.е. т.нар. „таван”, като тази промяна ще се отнася за отпуснатите след тази дата пенсии.
Автор: Мирослав Димитров, юрисконсулт СРС КТ "Подкрепа" - Варна