ПОСЛЕДНИ ПРОМЕНИ В ПРАВНИЯ РЕЖИМ НА ПЛАТЕНИЯ ОТПУСК
* Настоящият информационен материал отразява актуалните промени в Кодекса на труда и Закона за държавния служител към 1 март 2011 г. (ДВ, бр.18)

Приемането на съществени промени в режима на платения годишен отпуск предизвика сериозни обществени дискусии. Наред с това, новите законодателни решения доведоха до множество разностранни коментари, противоречиви становища и тълкувания на текстовете, включително оспорване и отмяна на част от тях като противоконституционни с Решение на Конституционния съд на Република България.
Тази неопределеност предпостави широко поле пред нееднозначността в прилагането на разпоредбите. На практика, в много сектори се нароиха сериозни затруднения в режима на реализация на правото на платен отпуск. Създаде се усещане за несигурност и липса на защита на това основно право на работниците и служителите от една страна, а от друга – състояние на объркване и невъзможност за стриктно изпълнение на нормите от страна на работодателите, които в немалко случаи допълнително усложниха процедурите по прилагане, страхувайки се че ще нарушат закона.
Възникна обществена потребност от по-прецизно дефиниране на реда и правилата за ползване на платен годишен отпуск, от ускорена редакция на текстове, които затрудняват практическото прилагане на режима, както и създаване на норми, чиято липса бе установена междувременно. В опит да се удовлетворят тези идентифицирани нужди, на 11.01.2011 г. бе внесен законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, касаещ и промени на Закона за държавния служител. Този законопроект бе гласуван на първо четене на 27.01.2011 г., а на 16.02.2011 приет на второ четене. Така приетият Закон за изменение и допълнение на кодекса на труда бе обнародван в ДВ бр.18 от 01.03.2011 г., от която дата влезе в сила.

Какви са основните промени?
1. Относно Графика за ползване на отпуските.
В чл.173, ал.1 от Кодекса на труда вече се предвижда срок за утвърждаване на Графика за ползване на платения отпуск. Ежегодното съставяне на график за ползване на отпуските бе ново задължително изискване, прието с измененията на Кодекса на труда от 30.07.2010 г. В текста, обаче, бе посочено, че графикът се утвърждава ежегодно от работодателя в началото на календарната година. Още при приемането на този текст, в по-раншни наши коментари по темата, уточнихме, че тази относителна неопределеност на срока за изготвяне на графиците ще създаде затруднения в практическото приложение на разпоредбата и осъществяването на контрол, като препоръката ни в този смисъл бе, процедурата по изготване на графика да стартира, а по възможност и да приключи, в края на предходната календарна година, което ще позволи платен отпуск да се ползва от първия ден на годината. Точно такова е и правилото, възприето чрез новата редакция на текста на чл.173, ал.1 от Кодекса на труда, според която, графика следва да бъде утвърден до 31 декември на предходната календарна година. Непроменено остава изискването утвърждаването на графика да се предхожда от консултации със синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл.7, ал.2 от Кодекса на труда. В ал.1 на чл.173 бе добавено и едно ново изречение 3-то, което гласи, че „данните, които се съдържат в графика, и редът за неговото изменение се уреждат с наредба на Министерския съвет”. Може само да се адмирира създаването на нарочни нормативни правила, които да регламентират съдържанието на графика и реда за неговото изменение, тъй като това също бяха въпроси, които препятстваха прилагането на новия режим. Вероятно тези норми относно графика ще бъдат инкорпорирани в съществуващата Наредба за работното време, почивките и отпуските.
Следва да бъде уточнено, че срокът за утвърждаване на графика за календарната 2011 г. е фиксиран в нарочен параграф 3з на Преходните разпоредби, където е посочена крайна дата 31 март 2011 г. Този срок за текущата календарна година вероятно също ще създаде редица пречки и неудобства пред работодателите, които имат голяма численост на персонала, тъй като спазването на срока е обвързано с междувременното приемане на визираната в текста Наредба на Министерски съвет (респ. изменение и допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските) и съобразяване на съдържанието на графика с посоченото в наредбата.

2. Относно правото на работодателя едностранно да наложи ползването на платен годишен отпуск.
Една от предвидените в закона възможности работодателят едностранно да наложи ползване на платен годишен отпуск касаеше хипотезата, когато работникът или служителят не е поискал отпуска си до 5 работни дни след определената в графика начална дата за ползването му. Това правило бе ново и бе обвързано със задължението за изготвяне и утвърждаване на График. Тази разпоредба указва и една от практическите последици от въвеждането на задължението за изготвяне на годишен график за ползване на отпуск. След последното изменение на чл.173, ал.7, т.3 от Кодекса на труда, работодателят ще има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово писмено искане или съгласие в случай че до определената в графика по ал. 1 начална дата за ползване на отпуска работникът или служителят не е поискал ползването му. С други думи, няма да е необходимо да се изчаква да минат 5 работни дни от деня, в който работникът е трябвало да започне да ползва отпуска си по график.
3. Относно правото на отлагане на част от отпуска за следваща календарна година.
С цел да се гарантира ползването на платеният годишен отпуск, както и да се премахнат предпоставките за необосновано отлагане на отпуските и тяхното натрупване във времето, бяха строго коригирани възможностите за отлагане ползването на платен годишен отпуск. Чл.176 от Кодекса на труда предвиждаше две хипотези на отлагане на платения отпуск, а именно:
Ал.1 – отлагане на част от отпуска в размер на не повече от 10 работни дни по инициатива на работодателя поради важни производствени причини.
Ал.2 – отлагане ползването на платен годишен отпуск, когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете.
На практика, законът в тази си редакция поставяше в неравнопоставено положение страните по трудовото правоотношение, като предвиждаше само за работодателя инициатива за отлагане ползването на платен отпуск. В този смисъл бе внесено предложение в равностойна позиция да бъде поставен и работникът или служителят, комуто да се даде възможност, при уважителни причини и по негово писмено искане, след съгласие от страна на работодателя, реципрочна част от отпуска (до 10 работни дни) да бъде отлаган за следваща календарна година. Това първоначално внесено предложение бе трансформирано в хода на разглеждане на законопроекта. Действително бе приета нова ал.2 на чл.176, която позволява отлагане на част от отпуска по искане на работника или служителя и след съгласие на работодателя. Към хипотезите на ал.1 и ал.2 обаче бе съотнесен текста на нова ал.3, според която общия размер на отложения отпуск (по инициатива на която и да е от страните) не може да надвишава 10 работни дни. Аргументите са, че при сумирано отлагане на отпуск по двете алинеи би се достигнало в общия случай до отлагане на целия платен годишен отпуск, а именно 20 работни дни, какъвто е минималния размер на основния платен годишен отпуск. Макар и вярно аритметически, това законово решение отново ще създаде предпоставки за ощетяване на работниците и служителите при осъществяване на правото им на ползване на платен годишен отпуск, защото независимо от наличието на уважителни причини, работникът или служителят в много от случаите не би могъл да се възползва от създадената правна възможност, било защото работодателят вече е реализирал правото си да отложи отпуска поради производствени причини и така е „изразходил лимита”, било защото той не му е дал съгласието си, запазвайки за себе си съществуващата възможност за отлагане.
Досегашната ал.2 на чл.176 става ал.4, като в това правило се внасят и някои съществени корекции, като текста придобива следната окончателна редакция: „Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете, както и поради ползване на друг законоустановен отпуск”.
Корекциите на практика се изразяват в две посоки:
а/ Разширяват се възможностите за законосъобразно отлагане на отпуска, като към причините за отлагането вече се добавя и „ползването на друг законоустановен отпуск”;
б/ Коригира се реда и начина на ползването на отложения по тази алинея отпуск, като отпада предвиденото в предишната редакция на текста изискване, отложеният по посочените причини отпуск да се ползва наведнъж в годината, в която отпадне причината за неговото отлагане.
Съществуващият текст „в този случай платеният годишен отпуск се ползва наведнъж в годината, в която е отпаднала причината за неползването му” се отменя. Това бе предпоставка за невъзможност за спазване на закона в определени случаи
пример - отложен отпуск в размер общо на 40 работни дни за 2011 и 2012 години поради ползване на отпуск за бременност и раждане, причината за отлагането на който отпада през месец декември 2012 година, следваше задължително да бъде използван изцяло и наведнъж до края на 2012 година.
След отменянето на цитираното изречение, на практика се гарантира възможността работника или служителя да ползва отложения по посочените причини отпуск наведнъж или на части в рамките на двугодишния давностен срок, считано от края на годината, в която отпада причината за отлагане на отпуска. Служейки си с горния пример – отложеният платен отпуск за 2011 и 2012 години поради ползване на отпуск за бременност и раждане ще може да се ползва наведнъж или на части до края 31.12.2014 г., тъй като тогава изтичат две години от края на годината, в която е отаднала причината за отлагането (в примера това е 2012 г.).



4. Относно погасяването на правото на ползване – погасителен давностен срок
Създава се нов член 176а на Кодекса на труда със заглавие „Погасяване на правото на ползване”.
Според мотивите към законопроекта, с текстовете на чл.176а се регламентира „погасяване на правото на ползване на платения годишен отпуск, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това”.
5. Относно правото на платен годишен отпуск за 2010 година
Новият параграф 3ж от Преходните разпоредби изрично предвижда, че неизползваният годишен отпуск за 2010 г. или част от него, може да се ползва до 31 декември 2012 година.
Това беше една от най-чаканите поправки, предвид създадения хаос при предоставянето на отпуските в периода на влизане в сила на измененията в средата на 2010 година. Очакванията са предвидената възможност да успокои както работниците и служителите, така и работодателите относно въвеждането на новия режим на ползване на отпуските.
6. Промени в Закона за държавния служител
Измененията в Закона за държавния служител въвеждат ред и начин на ползване на платения годишен отпуск аналогични на предвидените в Кодекса на труда, поради което не се нуждаят от детайлно разглеждане. На практика, при въвеждането на новия правен режим на платения отпуск през 2010 година, много от правилата включени в Кодекса на труда не бяха отразени в Закона за държавния служител, което бе странно, предвид факта, че голяма част от проблемите, свързани с неизползвани и натрупани отпуски възникнаха именно при служебните правоотношения.

Автор: Мирослав ДИМИТРОВ, юрисконсулт СРС КТ "Подкрепа" - Варна