С Постановление № 4 от 17 януари 2007 г. Министерският съвет прие Наредба за структурата и организацията на работната заплата, ( ДВ, бр. 9 от 26 януари 2007 г.). С нея от 01 юли 2007 г. се въвежда нов вид допълнително възнаграждение на работниците и служителите за придобит трудов стаж и професионален опит, повишава се ролята на социалния диалог при договаряне на отделни елементи на работната заплата на всички нива, разширява се възможността с формите на колективното и индивидуалното трудово договаряне да се определят и други допълнителни трудови възнаграждения за постигнати резултати от труда; промени в условията на труд с временен характер; участие в печалба и др.
С влизането в сила на новата наредба от 01 юли 2007 г. се отменя Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения, приета с ПМС №133 от 1993 г. (Обн. ДВ, бр. 67 от 1993 г; изм. и доп. ДВ, бр.1 и 63 от 1994 г., ДВ, бр. 29 и 72 от 1996 г., ДВ, бр. 24 от 1997 г., ДВ, бр. 25 от 1999 г. и ДВ, бр. 2 и 68 от 2006 г.)
С нея се определят структурата и организацията на работната заплата, видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения, редът и начинът за определяне и изчисляване на трудовите възнаграждения на работниците и служителите.
Наредбата се прилага при:
1. провеждане на колективно трудово договаряне;
2. разработване и утвърждаване на вътрешни правила за организация на работната заплата и свързани с тях други вътрешни актове на предприятието;
3. възникване, изменение и прекратяване на трудовото правоотношение, както и при договарянето на условията по трудовото правоотношение;
4. определяне и изчисляване на трудовите възнаграждения на работниците и служителите.
Тя се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия, учреждения, организации, заведения, обекти, кооперации и други подобни, независимо от формата на собственост и източниците на финансиране.
Глава втора от наредбата съдържа структурата на работната заплата, реда и начина на определянето на брутната, основната заплата, размерите и механизмите за формирането й, реда и начина на определяне на допълнителните трудови възнаграждения и начина на предоставянето им.
Структурата на брутната работна заплата е определена в чл. 3 от приетата наредба, се състои от:
1. основна работна заплата, определена съгласно действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда;
2. допълнителни трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в наредбата, в друг нормативен акт или в колективния трудов договор;
3. други трудови възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор и невключени в т. 1 и 2.
В чл. 4 от наредбата е дадено легално определение за основната заплата. Тя е възнаграждение за изпълнението на определените трудови задачи, задължения и отговорности, присъщи за съответното работно място или длъжност, в съответствие с приетите стандарти за количество и качество на труда и времетраенето на извършваната работа. При прилагането на сделни форми и системи на заплащане на труда тя следва да съответства на 100-процентно изпълнение на утвърдените трудови норми.
Законодателят е защитил основната заплата на работниците и служителите, като е предвидил в разпоредбата на ал. 2 от чл. 4 от наредбата основната заплата или част от нея да не може да се заменя с допълнителни или други възнаграждения и плащания по договореност в колективен или индивидуален трудов договор. Определянето на основната заплата е свързано с оценка и степенуване на работните места и длъжностите, като конкретният й размер се договаря в трудовия договор между страните по трудовото правоотношение.

Автор: Стойко Атанасов, Заместник председател СРС КТ ”Подкрепа” - Варна