Вашето запитване съдържа няколко въпроса, на които следва да се отговори поотделно: 1. Няма никаква пречка работникът или служителят да обективират своето волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение по време на законоустановен отпуск. Волеизявлението за прекратяване на договора не се влияе от присъствието на работника или служителя.
2. Във въпроса Вие използвате изразът „молба за напускане с предизвестие”. От употребата на това словосъчетание може да се направи изводът, че се интересувате от хипотезата на прекратяване на трудовия договор с предизвестие по инициатива на работника или служителя. В този смисъл, ще се ограничим с разглеждането само на тази хипотеза, но Ви обръщаме внимание, че процедурата би следвало да е различна в случаите, когато се подава молба за прекратяване на договора по взаимно съгласие.
При прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя с предизвестие се спазва процедурата по чл.326 от КТ. Според ал.1 на посочения член, работникът или служителят може да прекрати едностранно договора с работодателя като отправи писмено предизвестие за това. Целта на предизвестието е от една страна, да обективира волеизявлението на работника за прекратяване на договора и от друга страна, да се уведоми за това решение работодателя. Отправянето на предизвестие като волеизявление има конститутивен характер (цели да прекрати правоотношението), а като уведомяване има оповестителен характер. Целта и в двата случая е да се установи конкретност, яснота и сигурност за двете страни по договора. Отправянето на предизвестието се извършва в обикновена писмена форма. Адресат на предизвестието е работодателят (този, който е легитимиран като такъв по трудовия Ви договор). Законът изисква спазването на определен срок на предизвестието – това е необходимият по закон срок от момента на уведомяването до момента на реалното прекратяване на правоотношението. В кодекса на труда са фиксирани два минимални срока на предизвестието в зависимост от срочността на договора. Ако договърт е за неопределено време минималният срок на предизвестието е 30 дни, ако договорът е срочен предизвестието се отправя в срок от 3 месеца но не повече от остатъка на срока на договора. Предвиждането на минимални срокове на предизвестие има за цел да гарантира сигурност за насрещната страна по правоотношението, като й даде възможност да се организира и подготви за последиците от прекратяването на договора. Когато предизвестието се отправя от работника до работодателя, логично се предполага, че в дадения срок, работодателят може ефективно да организира трудовия процес, като например намери заместник или възложи другиго функциите на работника, с който се прекратява договар и т.н.
Възможно е страните да дължат отправяне на предизвестието в срок по-голям от посочения в чл.326 от Кодекса на труда. Такъв по-голям срок може да е уговорен или в индивидуалния трудов договор или в Колективен трудов договор, чието действие обвързва конкретния работник или служител и работодателя.
Установеният срок на предизвестие може да бъде удължен в хипотезата на чл.326 ал.3, ако работникът или служителят заема отчетническа длъжност и е необходимо повече време за да се извърши предаването на повереното имущество. 3. Относно отчитането на времето на предизвестието: Срокът на предизвестието започва да тече от деня последващ деня, в който насрещната страна го е получила, т.е. от деня следващ деня, в който работодателят е уведомен. Срокът се отчита в календарни, а не в работни дни. Както вече бе споменато няма пречка по време на предизвестието, работникът или служителят да ползва заканоустановен отпуск. Възможна е хипотеза, при която страната, която е отправила предизвестието, не спази предвидения за това срок, т.е. да желае да прекрати договора преди да изтече срока. Това неспазване може да е изцяло или частично. Ако прекратите трудовото си правоотношение преди изтичането на предвидения срок на предизвестие, дължите обезщетение, което се изчислява съобразно брутното Ви трудово възнаграждение за неспазения срок.