Правото на платен годишен отпуск е субективно право на работника и служителя. То не се погасява и остава изискуемо. Чл.178 от КТ урежда забрана за парична компенсация на платения годишен отпуск, но тази забрана касае заплащането на неозползван отпуск по време на съществуване на трудовото правоотношение. Към момента на прекратяване на трудовия договор съгласно чл.224, ал.1 от КТ работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето , което се признава за трудов стаж. Това обезщетение се изчислява по реда на чл.177 към деня на прекратяване на правоотношението.
Обяснението на Вашият работодател, че ще Ви представи документ, който да удостоверява, че не сте използвал отпуска си и, и че ще ползвате същия при Ваш следващ работодател е равнозначно на правен и житейски абсурд. Съгласно чл.33 ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, когато един работник или служител Е ПОЛЗВАЛ целия си платен годишен отпуск за календарната година и в същата година е прекратил правоотношението си с този работодател, за същата календарна година при новия работодател не може да бъде ползван платен годишен отпус, освен ако на навота месторабота има право на по-голям размер отпуск. Тази разпоредба няма нищо общо с хипотезата, която описвате Вие и в тоя смисъл при Ваш нов работодател ще важи разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредбата, а именно, че когато преминете на работа при нов работодател за съответната календарна година ще ползвате отпуск пропорционално на отработеното при новия работодател.
В заключение, следва категорично да заявим, че разпоредбата на чл.224, ал.1 от КТ задължава безпрекословно работодателят да изплати обезщетение за неизползвания от вас платен отпуск, изчислено по правилата на чл.177 от КТ. Неизплащането на това обезщетение е грубо нарушение на трудовото законодателство, за което можете да сезирате компетентните отговори, както и да потърсите изплащане на обезщетението по събеден ред.