Уважаеми господин Костадинов,
Поставеният от Вас въпрос представя един интересен казус. За да се даде изчерпателен отговор на поставеният въпрос, той трябва да бъде разгледан в няколко аспекта.

Първо. Правото на платен годишен отпуск е субективно право на всеки работник или служител. Законът поставя едно единствено условие за първоначалното възникване на това право, а именно акумулирането на 8 месеца общ трудов стаж. Това означава, че за всяко лице, което е придобило трудов стаж повече от 8 месеца, независимо при колко работодатели и в какъв период от време, възниква правото на платен годишен отпуск. Нашият законодател определя само минималният размер на отпуска, като страните са свободни да договарят по-големи размери, било с индивидуалния трудов договор, било в колективен трудов договор. От казаното дотук става ясно, че ако Вие сте придобили до момента трудов стаж над 8 месеца (не при този работодател, а ОБЩ трудов стаж), то във Вашия патримониум е възникнало и съществува правото на ползване на платен годишен отпуск.

Второ. В българското трудово законодателство е въздигнат принципа за равнопоставеност на работниците и служителите, независимо от вида на тяхното трудово правоотношение. Това принципно положение бе изрично регламентирано с промените на Кодекса на труда от 2006г. В чл.68 ал.2 се сочи, че „работниците и служителите по срочен трудов договор по ал. 1 имат същите права и задължения, каквито имат работниците и служителите по трудов договор за неопределено време. Те не могат да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение само поради срочния характер на трудовото им правоотношение...» В този смисъл, Вие като работещ по срочен трудов договор имате право на ползване на платен годишен отпуск, така както бихте имали това право и ако работехте по договор за неопределено време.

Трето. В практиката, обаче, се поставя въпроса каква част от отпуска и кога може да бъде ползван от работещите по срочен трудов договор. Правото на платен отпуск може да бъде упражнено от работещите по срочен трудов договор само в срока на договора. Тази постановка е безспорна. Друг е въпроса, каква част от общия размер на отпуска следва да бъде разрешена на работника или служителя.
Споровете в практиката са продиктувани от правилото, че при прекратяване на трудовото правоотношение, ако работникът е ползвал отпуск в размер по-голям от този, който би му се следвал пропорционално на отработеното време, за разликата, работникът не дължи обезщетение на работодателя. (чл.22-23 Наредба за работното време, почивките и отпуските).
Следвайки духа на закона, и принципа за равнопоставеност на страните в трудовото правоотношение (работодател и работник), в практиката са се наложили два подхода за разрешаване на ползването на платен годишен отпуск при срочен трудов договор. В единия случай, работодателят разрешава ползването на отпуск пропорционален на отработеното време, така както е заявил Вашият работодател. В друга хипотеза, на практика работодателите разрешават ползването на платен годишен отпуск, изчислен пропорционално на времето, оставащо до изтичане срока на договора. Тези два практически подхода са оправдани от гледна точка защитиване интереса на работодателя срещу особена хипотеза наподобяваща неоснователно обогатяване на работника.

Четвърто. Трябва да се обърне внимание и на една съществена характеристика на правото на платен годишен отпуск. Както вече бе споменато, това е субективно право на работника или служителя, чието ВЪЗНИКВАНЕ и СЪЩЕСТВУВАНЕ не зависят от волята на работодателя, но УПРАЖНЯВАНЕТО на това право е обусловено от разрешението на работодателя. В рамките на текущата календарна година, упражняването на правото на отпуск предполага осъществяването на предвидената в закона процедура, а именно заявяване на ползването от работника и разрешаването на ползването от работодателя (чл.173 ал.1 КТ «Платеният годишен отпуск се оплзва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя). С оглед на обезпечаване на трудовия процес, на работодателят е предоставено правото да реши в какъв размер и кога да бъде разрешено ползването на платен отпуск.

Следователно, Вашият работодател е в правото си да реши кога и колко от отпуска си можете да ползвате. Той има същото право и спрямо лицата, които са на договор за неопределено време. Не може да се оспорва неговата позиция по поставения от Вас въпрос като незаконосъобразна. Единствено в хипотезата на чл.176 ал.3 от КТ работникът или служителят има право сам да определи времето на ползване на отпуска като писмено уведоми за това работодателя поне две седмици предварително. Това е хипотезата на отложен или неизползван платен годишен отпуск за предходна календарна година, когато работодателят не е разрешил неговото ползване в първите 6 месеца на следващата календарна година.
Вие бихте могли да поискате от Вашия работодател да изчисли и Ви разреши размера на отпуска пропорционално на времето до изтичане на срока на Вашият договор, но тъй като срокът на Вашият договор е относително определен – до провеждане на конкурс за длъжността, това би било възможно ако е насрочен конкурса и е ясен момента на неговото провеждане. Но дори и в тази хипотеза отново е необходимо да получите разрешение от работодателя и негово е правото да определи размера и времето на ползване на Вашия платен отпуск.