Преди да отговорим на конкретно поставените въпроси, необходимо е да направим едно уточнение. Ако Вие сте подал МОЛБА за прекратяване на трудовото правоотношение, то това най-вероятно е молба за прекратяване на договора по взаимно съгласие на основание чл.325, т.1 от Кодекса на труда. В тоя случай е необходимо да получите насрещно волеизявление на работодателя, за да се осъществи фактическия състав на предвиденото в закона правно основание, а именно две взаимно съвпадащи си насрещни волеизявления. Работодателят следва да отговори в 7 дневен срок, като мълчанието му е равносилно на отказ.
Предполагаме, че в конкретния случай Вие сте депозирали пред работодателя си предизвестие за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение по Ваша инициатива, а не Молба за прекратяване по взаимно съгласие.
В тази връзка Ви обръщаме внимание на правната възможност да прекратите договора едностранно без предизвестие на основание чл.327, т.2 от КТ, а именно, „когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение...”.

Конкретно на поставените въпроси:

1. Неизползваният платен отпуск се заплаща под формата на обезщетение за неизползван отпуск по смисъла на 224 от Кодекса на труда. Това обезщетение се дължи независимо от основанието за прекратяване на договора и е на практика единствената хипотеза, при която се допуска парична «компенсация» на неизползвания отпуск. Обезщетението се изчислява по реда на чл.177 от КТ, т.е. на база начиследното среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, през който са отработени 10 дни. Обезщетението се дължи към момента на прекратяване на трудовото правоотношение.

2. Основно задължение на работодателят по трудовото правоотношение, съгласно чл.128, т.2 е «да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа».
Съгласно чл.270, ал.2 от КТ «трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно ВСЕКИ МЕСЕЦ на два пъти, доколкото не е уговорено друго». Следователно ако не е уговорено друго във Вашия индивидуален трудов договор, то работодателят Ви дължи заплащане на възнаграждението ЕЖЕМЕСЕЧНО. Дори и при наличие на договорка в полза на по-голям период, за който се изплаща възнаграждението, както и в случаите на невъзможност от страна на работодателя да изплати в срок заплатата, съгласно чл.245, ал.1 работодателят гарантира изплащането на 60 % от брутното възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Съществуващият пък в чл.245, ал.2 императив ни дава основание да твърдим, че при всяко забавяне на изплащането на възнаграждението се дължи и законната лихва за периода на забавяне.

3. Неизпълнението на основното задължение на работодателя по трудовото правоотношение, а именно задължението му да заплати трудово възнаграждение за извършената работа е основание за възникване на трудов спор по смисъла на чл.357 от КТ. Съгласно чл.360, ал.1 КТ, трудовите спорове се разглеждат и решават от съдилищата по реда на ГПК. Срокът за предявяване на този вид искове е три години от деня, в който е трябвало да бъде извършено плащането.

4. Ако вместо предоставяне на безплатна храна или добавки към нея по реда на наредба № 11, Ви е заплащана стойността на същите, то те са Ви дължими за съответния период, през който сте полагали труд в условия, при които се прилага наредбата и също могат да бъдат търсени по съдебен ред отново в тригодишен срок.