На част от въпроса Ви ще отговорим с цитат на предишен наш отговор:
Основно задължение на работодателят по трудовото правоотношение, съгласно чл.128, т.2 е «да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа».
Съгласно чл.270, ал.2 от КТ «трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно ВСЕКИ МЕСЕЦ на два пъти, доколкото не е уговорено друго». Следователно ако не е уговорено друго във Вашия индивидуален трудов договор, то работодателят Ви дължи заплащане на възнаграждението ЕЖЕМЕСЕЧНО. Дори и при наличие на договорка в полза на по-голям период, за който се изплаща възнаграждението, както и в случаите на невъзможност от страна на работодателя да изплати в срок заплатата, съгласно чл.245, ал.1 работодателят гарантира изплащането на 60 % от брутното възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Съществуващият пък в чл.245, ал.2 императив ни дава основание да твърдим, че при всяко забавяне на изплащането на възнаграждението се дължи и законната лихва за периода на забавяне.
Неизпълнението на основното задължение на работодателя по трудовото правоотношение, а именно задължението му да заплати трудово възнаграждение за извършената работа е основание за възникване на трудов спор по смисъла на чл.357 от КТ. Съгласно чл.360, ал.1 КТ, трудовите спорове се разглеждат и решават от съдилищата по реда на ГПК. Срокът за предявяване на този вид искове е три години от деня, в който е трябвало да бъде извършено плащането.

С оглед на неизплатеното Ви трудово възнаграждение, следователно можете да предявите съдебен иск пред съответния районен съд по седалището и адреса на управление на работодателя, а по смисъла на чл.114 от ГПК и по мястото, където обичайно сте полагали своя труд.
Исковете за трудово възнаграждение се разглеждат по реда на глава Двадесет и пета „Бързо производство” по ГПК.
Съгласно чл.359 от Кодекса на труда, исковете по трудови дела са безплатни за работниците и служителите. Това означава, че не се заплащат държавни такси и разноски по производството, но не ви освобождава от задължението да заплатите адвокатски услуги, ако сте решили да използвате такива.
В хода на съдебното производство може да се установи дали работодателят Ви е подправил ведомостта.

Що се отнася до т.нар. от Вас обезщетение за безработица, Вие вероятно имате предвид обезщетението за оставане без работа по чл.222, ал.1 от КТ. За да получите това обезщетение, Вие следва да декларирате пред работодателя времето през което сте останали без работа след прекратяването на трудовото правоотношение, след което той може да Ви начисли обезщетение за този период, но не повече от един месец. Работодателят не може да предполага дали сте започнали работа и с какво възнаграждение. Необходима е вашата инициатива, за да може това възнаграждение да Ви бъде начислено и изплатено. При отказ на работодателя, това обезщетение също може да бъде търсено по съдебен ред.

Относно непредставянето на трудовата книжка от работодателя можете да сезирате съответната Дирекция „Областна инспекция по труда”.
Съгласно чл.6, ал.2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж „При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен да представи трудовата книжка на работодателя, който да отрази необходимите данни и да я върне незабавно срещу подпис на работника или служителя”.
Съгласно чл.128а от Кодекса на труда:
(1) По писмено искане на работника или служителя работодателят е длъжен да му издаде и предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, в 14-дневен срок от искането.
(2) По писмено искане на работника или служителя работодателят е длъжен в срока по ал. 1 да му предостави обективна и справедлива характеристика за неговите професионални качества и за резултатите от трудовата му дейност или обективна и справедлива препоръка при кандидатстване за работа при друг работодател.
(3) При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му.

Обръщаме Ви внимание на факта, че срокът за регистрация в съответната Дирекция „Бюро по труда” е тримесечен от датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Вие не можете да се регистрирате в ДБТ без да разполагате с трудовата си книжка и заповедта за прекратяване на трудовия договор. След регистрацията ще получите от ДБТ Служебна бележка, с която трябва да се явите в съответното териториално поделение на НОИ във връзка с обезщетенията за безработица, ако имате право на такива. В зависимост от натовареността на различните ДБТ и поделения на НОИ, процедурата може да отнеме приблизително месец, а изтичането на тримесечния срок ще Ви лиши от част от полагащите Ви се обезщетения.