При прекратяване на трудовото правоотношение, когато работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, работодателят дължи обезщетение на основание чл.222, ал.3 от Кодекса на труда. Изплащането на обезщетението не зависи от основанието за прекратяване на договора.
Размера на обезщетението зависи от времето, през което работникът е работил при последния работодател. Ако работникът е работил при последния си работодател 10 или повече години, обезщетението по чл.222, ал.3 е в размер на 6 брутни трудови възнаграждения. В противен случай обезщетението е в размер на 2 брутни заплати.
Размерът на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ може да е увеличен, ако това е договорено в Колективен трудов договор.
В конкретния случай трябва да се вземат предвид разпоредбите на ПМС № 31 от 11.02.1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда. Съгласно чл.1, ал.2 на ПМС № 31, обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда в размер на 6 брутни заплати се дължи на педагогическите и медицинските кадри, както и на артистичния и художествено-творческия персонал, когато през последните десет години от трудовия им стаж преди придобиване право на пенсия за изслужено време и старост са работили в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието, здравеопазването, социалните грижи, културата и изкуството. Следователно, във Вашия случай независимо от промяната на работодателя, Вашето обезщетение следва да е в размер на 6 брутни заплати (или повече ако е договорено в КТД), ако през последните 10 години сте работили в звена на бюджетна издръжка в сферата на здравеопазването.
Временното Ви оставане без работа и регистрацията ви в Дирекция „Бюро по труда” не променя фактическия състав, който е основание за получаване на обезщетението в увеличен размер. Същественият момент в случая е, че през последните 10 години не сте била страна по трудово правоотношение с работодател извън сферата на здравеопазването на бюджетна издръжка. Дирекция „Бюро по труда” не се явява работодател по смисъла на § 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса на труда. Такава е и трайната практика на МТСП.