Съгласно чл. 345, ал. 1 от Кодекса на труда, при възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини.
С влизане в сила на съдебното решение, с което уволнението на работника или служителя е признато за незаконосъобразно и е възстановен на работа, се заличават правните последици на уволнението и се счита, че трудовото му правоотношение не е било прекратявано. Това означава, че работникът или служителят може и следва да заеме работата, на която е възстановен, ако спази срока по чл. 345, ал. 1 КТ. Предвид цитираната разпоредба работодателят е длъжен да изпълни съдебното решение, защото ако не възстанови на работа работника или служителя в законовия срок, работодателят и виновните длъжностни лица ще понесат законови санкции, а недопуснатият до работа ще има право на обезщетение по чл. 225, ал. З КТ.
Работодателят не може да откаже да изпълни влязлото в сила съдебно решение с аргумента, че такъв щат не съществува. Съгласно Писмо на МТСП № 94-НН-121 от 15.04.2002 г. „при направена промяна в щатното разписание след уволнението на работника или служителя, работодателят е длъжен да възстанови предишната длъжност с оглед изпълнението на съдебния акт”. Следва да се обърне внимание на факта, че работодателят не е лишен от възможността, след като възстанови със съответните актове работника или служителя, отново да направи преценка на основанията за прекратяване на трудовото правоотношение и да реализира такова при наличието на законово основание и при спазване на съответните процедури.