До 2006 г., за работа във вредни и специфични условия на труд се заплащаше допълнително възнаграждение въз ос¬но¬ва на ком¬п¬лек¬с¬на оцен¬ка на ус¬ло¬ви¬я¬та на труд, извър¬ше¬на по Наред¬ба¬та за ком¬п¬лек¬с¬но оце¬ня¬ва¬не на ус¬ло¬ви¬я¬та на труд, ко¬я¬то беше из¬да¬де¬на на основание чл. 1 от Пос¬та¬нов¬ле¬ние № 169 на Ми¬нис¬тер¬с¬кия съ¬вет от 1991 г. Допълнителното трудово възнаграждение за условия на труд бе поставено в пряка зависимост от величината на комплексната оценка. Конкретният размер на това възнаграждение се определяше като произведение от величината на комплексната оценка и определеният норматив в лева за една точка. С Постановление № 169 от 28.VIII.1991 г. Министерският съвет определи минимална стойност на една точка от комплексната оценка в размер на 0,05 на сто от минималната месечна работна заплата за страната, като този размер бе определен като минимален и можеше да бъде увеличаван чрез КТД.
В този смисъл бе и разпоредбата на чл.4 от Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения:
„Чл.4. (1) За работа при вредни или при други специфични условия на труд се заплаща допълнително трудово възнаграждение въз основа на комплексна оценка на условията на труд, извършена по Наредбата за комплексно оценяване на условията на труд, издадена съгласно чл.1 от Постановление No 169 на Министерския съвет от 1991 г. за решаване на някои въпроси, свързани с договарянето на работната заплата (ДВ,бр.73 от 1991 г.).
(2) Месечният размер на допълнителното трудово възнаграждение по ал.1 се определя с норматив за една точка от комплексната оценка на условията на труд от наредбата, не по-малък от 30 лв.”
Този текст на чл.4 от НДДТВ е отменен с ПМС № 297 от 28 декември 2005 г. за изменение на нормативни актове на Министерския съвет - ДВ. бр.2 от 6 Януари 2006 г., като в параграф на това ПМС № 297 се предвижда, че „основните месечни трудови възнаграждения на работниците и служителите се увеличават с размера на получаваното по реда на чл. 4 от Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения допълнително възнаграждение за работа при вредни и други специфични условия на труд. Направените промени в основното трудово възнаграждение да се отразят в индивидуалните трудови договори считано от 1 април 2006 г.”
Считано от 31.03.2006 г. се отменя и Наредбата за комплексно оценяване на условията на труд, издадена съгласно чл.1 от Постановление No 169 на Министерския съвет от 1991 г.

Към днешна дата за работа в специфични условия и при риск за живота и здравето не се дължат компенсационни допълнителни трудови възнаграждения, тъй като отпадна правилото „пари за здраве”. Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която отмени Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения и влезе в сила от 01.07.2007 г. също не предвижда изрично допълнително възнаграждение за работа при специфични условия и риск за живота и здравето. В тази Наредба, обаче, чл.13, ал.1, т.2 дава възможност с колективен трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор да могат да се определят и други допълнителни трудови възнаграждения „за промени в условията на труд с временен характер, които водят до допълнително нервно-психическо натоварване, и в други условия, увреждащи здравето на работника”. С други думи, чрез колективно трудово договаряне, на основание чл.13, ал.1, т.3 може да се договори заплащането на допълнителни възнаграждения, които ще имат временен характер и като такива няма да се включват в брутното трудово възнаграждение на работника или служителя.