КТ Подкрепа Варна 

К.И.К.: Работех на постоянен трудов договор. На 06.12.2007 г. ми връчиха писмо, че ще прекратят трудовия ми договор от 07.01.2008г.,по чл.328,ал.1,т.3 от Кодекса на труда. На 16.12.2007 постъпих в Пирогов за операция и до 17.01.2008 съм в болнични, като по всяка вероятност срокът ще бъде продължен.Има ли право работодателят да ме съкрати по време на отпуск по болест и имам ли право на обезщетение в размер на една работна заплата, независимо от болничните?

Уважаеми господин К.,
Изчерпателното разглеждане на Вашия въпрос изисква първо да отговорим дали работодателят има право да прекрати трудовият Ви договор по време на отпуска ви за временна нетрудоспособност (болничен) в описаната от Вас хипотеза.
Прекратяването на трудовия договор поради намаляване обема на работа (чл.328 ал.1 т.3 КТ) е сред основанията, при които има предвидена предварителна закрила при уволнение по смисъла на чл.333 ал.1 от КТ.
Следва обаче, да се обърне внимание на няколко факта, от които зависи прилагането на закрилата по посочения текст, а следователно се обосновава и законноста на прекратяването на договора.
Чл.333 ал.1 т.3 КТ предвижда закрила при уволнение на работници и служители, боледуващи от болести определени с Наредба на Министъра на здравеопазването. Във връзка с това е приета Наредба № 5 / 20.02.1987г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333 ал.1 КТ. Закрилата може да влезе в сила само ако работникът или служителят страда от болест предвидена в тази Наредба.
Чл.333 ал.1 т.4 КТ установява предварителна закрила и в случаите, когато работникът е започнал ползването на разрешения му отпуск. Тук се имат всички видове отпуски (платени, неплатени, служебни, творчески, за временна нетрудоспособност и т.н.). Правно значение имат два факта – отпускът да е разрешен от компетентния за това орган и да е започнало неговото реално ползване. Ако работникът само е получил разрешение, но още не е започнал реално ползването на отпуска към момента на уволнението, закрилата не намира приложение.
Самата закрила по чл.333 ал.1 се изразява в законовото изискване за получаване на предварително съгласие на съответната инспекция по труда, при наличието на някои от хипотезите визирани в чл.333 ал.1 КТ. Неспазването на това изискване води до неспазване на процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение, респективно до незаконосъобразност на извършеното уволнение.
На пръв поглед, към момента на прекратяване на трудовия Ви договор, Вие ще сте в отпуск за временна нетрудоспособност, т.е. ще е налице хипотезата на чл.333 ал.1 т.4 от КТ. Във Вашия случай, обаче, сме изправени пред една особена хипотеза, свързана с връчването на предизвестие за прекратяване на трудовия договор. Към момента на връчване на предизвестието Вие сте бил на работа и не сте ползвал разрешен отпуск. Приема се, че решението за прекратяването на договора и волеизявлението на работодателя са осъществени към момента на връчване на предизвестието, а не към момента на формалното прекратяване на договора. Независимо, че договорът по смисъла на чл.335 ал.1 се прекратява в писмена форма (заповед), то момента на издаване на заповедта в случая не може да се обвързва с изискването за получаване на предварително съгласие на инспекцията по труда. Фактът, че Вие сте започнали ползването на отпуск за временна нетрудоспособност след връчването на предизвестието не спира неговия срок и не предполага приложението на хипотезата на чл.333 ал.1 т.4 КТ. В този смисъл е писмо № 26-184 от 25.05.2005г. на Министерство на труда и социалната политика. В подкрепа на подобно становище е и съдебната практика, например Решение № 206 от 29.02.2000г. на Върховния касационен съд.
С оглед на написаното дотук, нашият отговор е, че работодателят може да прекрати трудовият договор с Вас към момента на изтичане на предизвестието и то без да е необходимо да получи предварителното съгласие за това на инспекцията по труда.
Следва да отбележим, че независимо от изразеното тук становище, Вие разполагате със субективното право на иск за оспорване законноста на уволнението и само съдът е този, който може да се произнесе по този въпрос. Оспорването може да касае и уволнението по същество, т.е. налице ли е „намаляване обема на работа”, което е посочено като основание за прекратяване на договора Ви.

По отношение на полагащото Ви се обезщетение можем да отговорим следното! От въпроса не става ясно кое обезщетение визирате.
За времето, в което се ползва отпуск за временна нетрудоспособност, на работника и служителя се дължи обезщетение (болничен), което се изчислява и изплаща от Териториалните поделения на Националния осигурителен институт. Важно за Вас е правилото на чл.42 ал.2 от Кодекса за социално осигуряване, според което, когато временната неработоспособност настъпи преди или до два месеца след прекратяване на трудовото правоотношение, обезщетението се дължи и след това, но за срок не по-дълъг от 75 дни от датата на прекратяване на договора.
Изхождайки от основанието за прекратяване на трудовия Ви договор можем да обсъждаме следните видове обезщетения по Кодекса на труда:
Обезщетение за неспазено предизвестие по смисъла на чл.220 ал.1 от КТ. Това е обезщетение, което се дължи в случаите, когато договорът се прекратява на основание, за което се дължи предизвестие, преди да е изтекъл неговия срок. Във Вашия случай посочените срокове указват, че работодателят е спазил 30 дневния срок на предизвестието. Това е законоустановения в чл.326 от КТ срок на предизвестие при договори за неопределено време. Само ако в колективен трудов договор е предвиден по-голям срок е възможно Вашият работодател в случая да дължи обезщетение за неспазения срок по КТД. Вие, обаче следва да сте член на синдикална организация страна по този КТД или да сте се присъединили към неговото действие. Ако такъв договор не съществува, или не се ползвает от неговите клаузи, видно от описанието, което сте дали, не Ви се дължи обезщетение по чл.220 ал.1 КТ.
Друго възможно обезщетение във Вашия случай е обезщетението по чл.222 ал.1 от КТ. То се дължи на работника и служителя за времето през което той е останал без работа, но за не повече от един месец. С други думи следва да Ви се заплати времето, през което поради прекратяване на договора Вие сте останал безработен, но периода, за който се дължи това обезщетение е за максимум един месец. Това обезщетение не се плаща към момента на прекратяване на договора, а в един последващ момент, когато вече е ясно колко време сте останал без работа и след като Вие удостоверите това.
И последното обезщетение, което би могло да се дължи във Вашия случай е обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл.224 от КТ. Тъй като в нашето законодателство към настоящия момент няма ограничение за колко години назад може да се търси неизползвания платен годишен отпуск, то Вие ще имате право за парична компенсация за размера на всички неизползвани от Вас платени годишни отпуски назад във времето. Що се отнася до отпуска Ви за 2008г., Вие имате право на такъв пропорционално на отработеното време. Във вашия случай под „отработено време” ще се разбира и периода, през който Вие сте в отпуск за временна неработоспособност.








Синдикална безвъзмездна финансова помощ

Синдикална безвъзмездна финансова помощ

Свободни работни места РУО Варна

Свободни работни места РУО Варна

Домашен Синдикален Майстор

Домашен Синдикален Майстор

Реклама

Дигитал Трейдинг Варна ЕООД
-->