Във връзка с постъпили многобройни въпроси относно работното време на учителите в дните, в които не е предвидено изпълнение на задължителната преподавателска работа, както и възможността да ползват отпуски за тези работни дни, СРС на КТ "Подкрепа" изразява следното Становище:

Продължителността на работното време на педагогическите кадри е до 40 часа седмично и до 8 часа дневно. В рамките на законоустановената продължителност на работното време съгласно чл.136 от Кодекса на труда, учителите следва да изпълняват задължителната преподавателска работа, която им е възложена съобразно определените нормативи.
Вярно е твърдението на някои работодатели, че когато в определени работни дни, за определени педагогически специалисти, в утвърденото седмично разписание на учебните занятия, не е заложено изпълнение на задължителната преподавателска работа, на тези работници и служители може да бъде разрешено ползването на платен или неплатен отпуск. Обръщаме Ви специално внимание на факта, че осъществяването на правото на отпуск /платен или неплатен/ може да се реализира само по законоустановения ред, а именно при спазване на разпоредбите на чл.173 и следващи от Кодекса на труда. В конкретните хипотези на поставените въпроси не може да има законова възможност отпускът да се предоставя с едностранно волеизявление от работодателя. Такава ще е налице, ако в съответното учебно звено е изготвен График за ползване на отпуските след предварителни консултации със синдикатите и съответния учител не е поискал ползването на отпуска съгласно разписаното в графика. Напълно незаконосъобразно е още и „попълването” на молби/заявления за отпуск „със стара дата”, която се съотнася до минали работни дни, в които работниците и служителите не са имали предвидени часове в рамките на задължителната преподавателска работа. От посоченото дотук, следва категоричният извод, че без изрично писмено волеизявление на учителя за ползване на платен или неплатен отпуск, същия в посочените случаи, не следва и не може да бъде предоставян по желание на работодателя. Тези дни са нормални работни дни за учителите, в които те следва да изпълняват своите трудови функции.
Като последица от неизразената писмена воля на педагогическия специалист да ползва отпуск в дните, в които не са предвидени учебни часове в седмичното разписание, възниква въпроса за явяването на учителя на работното му място и продължителността на работното му време. За да бъде даден изчерпателен отговор на този въпрос, следва да бъдат изяснени и взети предвид трудовите функции на учителите в рамките на тяхното трудово правоотношение, както и съдържанието на понятието „работно време”, през което тези функции се реализират.
Освен задължителната си преподавателска работа, учителите следва да изпълняват и други специфични задачи, които произтичат или от нормативни разпоредби, или от законосъобразни разпореждания на работодателя, и са в пряка връзка с възложените им по длъжността функции, права и задължения. Такива могат да бъдат методически сбирки, родителски срещи, педагогически съвети, консултации с ученици и родители и т.н. Наред с посочените до тук функционални задължения, спецификата на дължимия педагогически труд, включва като задължителни компоненти подготовката и самоподготовката на учителя. Безспорен факт е, че качественото изпълнение на преподавателската работа е немислимо без ефективна и задълбочена подготовка и самоподготовка.
Съгласно чл.36 от Отрасловия колективен трудов договор за системата на народната просвета, „работното време на педагогическите специалисти по време на учебните занятия включва: минимална задължителна преподавателска норма, участие в педагогически съвети, в работата на методическите обединения, консултации на ученици и родители, родителски срещи и други задължения по длъжностна характеристика, както и самоподготовката, която може да се осъществява и извън учебните звена”. От цитираната разпоредба може да се направят следните изводи:
1. В случаите, когато в рамките на работния ден, не са предвидени учебни часове в изпълнение на задължителната преподавателска норма, на педагогическите специалисти може да бъде възлагано изпълнение на други задължения по длъжностната характеристика. Тук следва да се оспори правото на работодателя да възлага неприсъщи за длъжността дейности, като охрана, хигиенизиране, озеленяване, строително-монтажни дейности и т.н., каквото право определени работодатели претендират да притежават извън хипотезата на чл.120 от Кодекса на труда.
2. В случаите, когато не са предвидени учебни часове и не са възложени други присъщи за длъжността задължения или възложените такива са с продължителност по-малко от установеното работно време, педагогическите специалисти могат да реализират своята подготовка и самоподготовка за пълноценно и качествено провеждане на учебния процес и тази им дейност следва да се счита за предоставяне на труд в рамките на работното време.
3. Когато работодателят не е осигурил нормални условия за подготовка и самоподготовка, включващи работно място, което да е достатъчно обособено за качествена самоподготовка, наличие и достъп до специализиранаа литература, компютърна и офис техника, интернет връзка и т.н., то самоподготовката може да протече и извън сградата на учебното звено в интерес на нейното ефективно реализиране. В този случай също следва да се счита, че се полага педагогически труд в рамките на работното време. Възможността учителите да провеждат подготовка и самоподготовка извън училищната сграда, освен като изричен текст в цитираната разпоредба на ОКТД, е трайно установена практика, която многократно е споделяна и от образователното министерство и в становища на регионални инспекторати по образование в страната.

Неприсъствието в сградата на учебното звено, не следва автоматично да се възприема като неспазване на работното време. Работното време е по своята същност мярка за измерване на количеството труд и не се свързва неотменимо с мястото на неговото полагане. Отчитайки спецификата на педагогическия труд, следва да отчетем и факта, че твърде често реално отработеното време от педагогическите специалисти извън сградите на учебните звена осезателно надхвърля законоустановеното работно време. В подкрепа на направените констатации, с аргумента на противното, може да бъде упоменато, че отработеното в определени работни дни работно време в учебните звена, предвид на заложен голям брой учебни часове и акумулирани към тях други задължения /напимер родителски срещи/, далеч надхвърля установената максимална продължителност от 8 часа дневно, като тази разлика не се отчита, респективно компенсира като удължено работно време по правилата на чл.136а, както и не се отчита, респективно заплаща като извънреден труд.