Изтеглете в pdf
Писмо № 12-348 от 12.02.2008 г.
ОТНОСНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО ПРИ ПЕНСИОНИРАНЕ И ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА „ЗАКУПУВАНЕ” НА ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ


Разпоредбата на § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО дава възможност за осигурителен стаж при пенсиониране да се зачита и времето, за което лицата, навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 и 2, на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, са внесли осигурителни вноски в съответния размер и по съответния ред.
Разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда предвижда, че когато трудовият договор на работника или служителя бъде прекратен, след като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, той има право на обезщетение. Размерът му за срок от два или шест месеца се определя от обстоятелството дали работникът или служителят е работил или не при един и същ работодател през последните десет години от трудовия си стаж.
Аналогична е и разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) за изплащане на обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Размерът на това обезщетение зависи от прослужените години като държавен служител.
Поради горното, за да имат лицата право на това обезщетение, е необходимо да "закупят" допълнителните точки преди прекратяването на трудовото правоотношение.
Освен това следва да се има предвид, че ако ще се освобождават лицата поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо дали като работодател или като орган по назначаването, те следва да отговарят на това изискване, т. е. да са придобили това право.
Разпоредбата на § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО обаче се отнася единствено до зачитане на осигурителен стаж при пенсиониране, поради което продължителността на "закупения" осигурителен стаж не се включва в трудовия или служебния стаж на лицата и не се взема предвид при определянето размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 106, ал. 3 ЗДСл.