Изтеглете в pdf
В чл. 48, ал. 3 от Конституцията на Република България е прогласено правото на всеки гражданин свободно да избира своята професия и място на работа. Това конституционно право е гарантирано чрез разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от Кодекса на труда, съгласно която кодексът цели да осигури свободата и закрилата на труда.
В Кодекса на труда е регламентирана недействителността на трудовия договор. Съгласно чл. 74 трудов договор, който противоречи на закона или на колективен трудов договор или ги заобикаля, е недействителен. Недействителността на трудовия договор се обявява от съда по реда на глава XVIII КТ. По този ред могат да се обявяват за недействителни и само отделни клаузи на трудовия договор. Страните не могат да се позовавaт на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тази недействителност не бъде обявена и решението за обявяването й не бъде връчено на страните.
Приложеното към запитването допълнително споразумение съдържа клауза, че работникът няма право в срок от 1 година след прекратяване на трудовото правоотношение да започне работа в конкурентна фирма. Ако лицето счита, че тази клауза противоречи на закона, то има правото да сезира съда с искане за обявяване на нейната недействителност по реда на чл. 74 от Кодекса на труда.
Със сега действащия Закон за защита на конкуренцията (ЗЗК) бе отменен Законът за защита на конкуренцията от 1991 г. Член 15 от отменения закон предвиждаше ограничаване на правото на определени категории физически лица да извършват дейност, конкурентна на дейността на своите бивши работодатели, за срок до 3 години. Това означава, че считано от 8.05.1992 г. отпада забраната за осъществяване на конкурентна дейност спрямо бивш работодател. В този смисъл е и Решение № 246 от 15.01.2004 г. на Върховния административен съд, V отделение и практиката на Комисията за защита на конкуренцията, която е орган, установяващ нарушенията и налагащ предвидените в ЗЗК санкции.