Изтеглете в pdf
Н О Р М И № 05

ЗА ФИЗИЧЕСКО НАТОВАРВАНЕ НА РАБОТНИЦИТЕ И
ХИГИЕННО-ФИЗИОЛОГИЧНИ И ЕРГОНОМИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ
ЗА РАЦИОНАЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТНОТО МЯСТО И
ТРУДОВИТЕ ПРОЦЕСИ

Издадени от министъра на народното здраве, обн.,
ДВ, бр. 25 от 30 март 1971 г., изм., бр. 58 от
24 юли 1979 г., бр. 54 от 15 юни 1999 г.

1. ОБЛАСТ НА ПРИЛОЖЕНИЕ

1.1. Настоящите норми и изисквания са валидни за всички отрасли на народното стопанство.
1.2. Те са задължителни по отношение организацията и физиологичното нормиране на труда при проектирането и експлоатацията на всички обекти от промишлеността, селското стопанство, търговията, комунално-битовото обслужване и други.

2. НОРМИ ЗА ФИЗИЧЕСКО НАТОВАРВАНЕ
(Отм. - ДВ, бр. 54 от 1999 г.,
в сила от 17 септември 1999 г.)

2.1-2.2. (Отм. - ДВ, бр. 54 от 1999 г.)
2.3-2.4. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 1979 г., отм., бр. 54 от 1999 г.)
2.5-2.8. (Отм. - ДВ, бр. 54 от 1999 г.)
2.9. (Нова - ДВ, бр. 58 от 1979 г., отм., бр. 54 от 1999 г.)

3. ЕРГОНОМИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА РАЦИОНАЛНА
ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТНОТО МЯСТО

3.1. Работното място трябва да осигурява физиологично издържана работна поза. Механизмите на управление, работните части на машината и разположението на инструментите трябва да са устроени така, че работникът да може да ги достига в седнало положение и да има достатъчно място за краката и колената през време на работа.
3.2. Навсякъде, където позволява технологическият процес, трябва да се работи в седнало положение. За целта на работниците се осигуряват подходящи столове, като формата, размерите, подвижността и нагласяемостта им трябва да бъдат съобразени с ръста на работника, работната височина, работната поза и характера на трудовия процес (приложение № 1). На всички работници, принудени да работят прави, трябва да се
осигуряват седалки, които могат да ползват през кратките почивки по време на
работа.
3.3. Работната повърхност трябва да бъде приспособена към работната поза и към естеството на изпълняваната операция по отношение на размери, твърдост, еластичност, цвят, гладкост, форма и т. н. (приложение № 1).
3.4. Работните инструменти трябва да имат оптимално тегло: инструментите за фина ръчна работа да притежават достатъчна контактна повърхност с ръката, ръкохватката да е съобразена с работната поза и вида на дейността, да притежава необходимата еластичност, повърхнината й да е съобразена с триенето между ръката и мястото на хващането.
3.5. Работните инструменти винаги да се поставят на определено място – на специални табла, закачени на стената или етажерки, намиращи се близо до работното място. На таблата трябва да бъдат нанесени контурите на всеки инструмент за по-лесно ориентиране. На етажерката да има няколко рафта, като на горните рафтове се поставят по-често използваните при работа инструменти, а на по-долните - по-рядко използваните инструменти, за да се избегне честото
навеждане на работниците. Височината на етажерките и рафтовете трябва да е такава, че работникът да може да достига отделните им части по време на работа
без усилие.
3.6. Повърхността на инструментите, работните части на машините и съоръженията и командните механизми да бъдат подходящо оцветени и осветени, с
оглед постигане на добра контрастна различимост.
3.7. Разположението на инструментите, работните части и механизмите трябва да осигуряват най-доброто им виждане.
3.8. При възможност трябва да се използват крачни механизми на управление, при което да се осигури и място за почиване на краката.
3.9. Подът на работното място да бъде подходящ по отношение на триене, равност, термична изолация, твърдост и еластичност.
3.10. Светлините, сигнализиращи опасност, да бъдат поставени в центъра на зрителното поле.
3.11. При необходимост от прилагане на оптични наблюдателни средства, те трябва да бъдат съобразени с размера на работното зрително поле, да дават фокусиран образ и подходящо увеличение.
3.12. Звуковите сигнали трябва да се различават лесно един от друг и от общия шум на работното място.

4. ХИГИЕННО-ФИЗИОЛОГИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА
РАЦИОНАЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДА

4.1. При тежко натоварване работата трябва да бъде отнесена към големи мускулни групи, а при леко натоварване и бързи движения - към малките мускулни групи.
4.2. При организирането на трудовите процеси да се избягват продължителни мускулни контракции, т. е. статично усилие. Дейности, които водят до статично усилие, са: стоене прав, държане на предмети, инструменти, навеждане надолу, упражняване на натиск или поддържане, работа с вдигнати ръце, много бавни движения и др.
4.3. Да се избягват торзионните движения, особено около оста на тялото.
4.4. При работа, изискваща по-големи физически усилия от страна на крайниците, да се осигурява подходяща поза на тялото и посока на движение, тъй като величината на силата на крайниците зависи много от позата и от посоката на движение.
4.5. Максималната сила на дърпане е при положение на ръката, допряна към тялото 3,132 rad (180