М Е М О Р А Н Д У М

НА КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА „ПОДКРЕПА”

ЗА ИКОНОМИЧЕСКА, ФИНАНСОВА И СОЦИАЛНА СТАБИЛНОСТ НА Р БЪЛГАРИЯ В УСЛОВИЯТА
НА ГЛОБАЛНА КРИЗА ДО 2013 Г.


България е изправена пред сурово изпитание. Световната икономическа и финасова криза, която ще генерира дълбока социална катастрофа, ще се отрази изключително негативно на новите демокрации, в т.ч. и на нашата страна.
От септември 2008 г. кризата влезе в нов етап – започна рецесия в страните - основни партньори на България. Особеностите на българската криза са във факта, че тя стартира с икономическа и благодарение на неадекватните действия на българското правителство и на Българската народна банка и предизвика финасови трусове. Анализът на ситуацията показва, че през своя мандат настоящото правителство не можа да се възползва от предимствата на еврочленството и този мандат беше белязан от радостта и еуфорията с влизането на България в Европейския съюз и огорчението, че България е най-бедна, най-корумпирана и единствената с най-високи санкции страна-членка.
Далече останаха надеждите за висока конкурентноспособност, човешки просперитет, основан на високи доходи, реформирана и ефективна образователна система, модерно здравеопазване и справедлива социална политика.
Тежкото наследство от предходните две управления – корупция, организирана престъпност, сива икономика и имитация на реформи в основните публични системи, не само не беше преодоляно, а задълбочено в негативен план.
Генезисът на негативните тенденции в управлението на държавата се корени в липсата на коалиционна култура, която изисква ясно и точно разпределние на отговорностите на партиите-участници в коалицията по ресори и икономически дейности и министерства, на базата на обща стратегия. Вместо това, квотното управление създаде хаос, разми отговорностите и големият губещ, който носи негативите от това управление е БСП. Получи се така, че през целия мандат НДСВ се държи като опозиция, която не носи отговорност, но умело рекетира останалите участници в своя полза. Такова поведение е вредно както за коалицията, така и най-много за развитието на страната и нейното членство в ЕС.
Чудовищната корупция и срастването на властта с организираната престъпност, която излезе от детската си възраст и придоби нови префинени форми на едър бизнес и невероятни конфигурации на лобиране, доведе до безпрецедентни мерки от страна на ЕС. Вместо щедро отпусканите средства от европейските фондове да ускорят конвергенцията, на практика България сама трябва да финансира селското си стопанство и транспортната инфраструктура поради спиране на евроресурсите. Това налага преструктуриране на приоритетите в бюджета на страната и за дълго време обрече България да остане на последно място по доходи.
Успоредно с това, натискът на държавните монополи за повишаване на цените на природния газ, от една страна, ще повиши инфлацията, което отдалечава влизането на България в еврозоната, а от друга – подкопава икономическия растеж, оттегляне на чуждите инвестиции от страната, и е реална заплаха за заетостта, замразяване на доходите и всичко това се случва на фона на финансовото цунами, предизвикано от световната ипотечна и финансова криза.
В този контекст, бодряшкото поведение на правителството, в условия на криза, изглежда цинично неадекватно и би било комично, ако не беше трагично за страната.
Икономиката, както е известно е инертна система и политиката е онзи коректив, който би трябвало да я държи в рамки, полезни за развитието на страната и съдбата на цялото общество.
Липсата на правилна визия или национална доктрина, обединяваща отделните политики е генератор на хаос, в чиито подстъпи се намираме и е предвестник на тотална криза, основен индикатор, за която е липсата на доверие към всички институции.
В края на мандата си тройната коалиция успя на практика да доведе страната до фактическа политическа и икономическа криза и още по-страшно – до криза на институционалния модел на страната.

Кое и как доведе страната до този колапс?

ПЪРВО: Външни фактори
Кризата, разразила се през 2008 г. е стряскащо голяма и все още никой не се наема да потвърди, че нейният пик е преминат. Последиците от нея ще се усещат много дълго време, тъй като икономическата система е инерционна.
Както при всяка криза, фундаменталната причина е алчността за печалби. Към това следва да се прибави:
- неефективната система за оценка на риска в инвестиционния процес;
- корупционната и неадекватна среда, създадена от рейтинговите агенции;
- пренебрежението спрямо сигурността;
- неглижиране и на малкото съществуващи правила и регулатори.
Де факто, акционерите на финансовите институции управляваха до вчера пазара и още по-неприятно е, че международните регулаторни органи се поддадоха на алчността на акционерите. Това позволи да се либерализират изискванията за капиталова адекватност, известна като „Барел ІІ”, което от своя страна, довдеде до неправилна оценка на риска.
На практика се пренебрегва интересът на вложителите, които депозират реални пари за сметка на печалбите на банките и големите корпоративни клиенти.
Липсата на точни и прозрачни регулатори доведе до имагинерни рейтинги, давани от рейтинговите агенции на база корупция, оттам до имагинерни печалби и чийто резултат е световен колапс на финансовите пазари.

ВТОРО: Фактори за националния статус
Огромните проблеми на банките в ЕС се отразиха пагубно и на българския финансов пазар. БФБ е пред колапс, банките, опериращи на територията на страната изпитват сериозни трудности, защото огромната част от натрупаните печалби изтичат към банките-майки и няма сила, която да ги спре, поради факта, че почти всичките са дъщерни дружества на големи банки, дестабилизирани от глобалната финансова криза. Неадекватното поведение на БНБ с намаляване на минималните резерви на търговските банки без ясно формулирани условия – паричният ресурс да остане в страната – на практика освободи 2 млрд. лв, които моментално изтекоха към банките-майки извън страната. Това наложи:
- рязко свиване на достъпа до кредитен ресурс за българските търговски дружества;
- значително повишаване на лихвите по кредитите. Липсата на свеж паричен ресурс подтикна банките към спиралата за наддаване и нездравословно повишаване на лихвите по депозитите, което в крайна сметка крие сериозна опасност от банкови фалити.
Основните национални икономически показатели на света показват трайна тенденция към влошаване.
Ръст на Брутен вътрешен продукт

година 2007 2008 2009
група страни очаквано прогноза
глобална
икономика 4,7 3,7 2,3
G-7 2,2 1,0 0,1
USA 2,0 1,0 0,1
EС 2,6 1,7 - 0,2


Инфлация

година 2007 2008 2009
група страни
глобална
икономика 3,6 5,6 3,6
G-7 2,2 3,6 2,2
USA 3,9 7,6 2,5
EС 2,1 3,5 3,6

Основните индикатори на световната икономика през последните 20 години на ХХ век чувствително се влошиха.
- с 50% намаля спестовната квота на частните домакинства;
- безработицата се е увеличила с от 2 до 7 %;
- промишленото производство рязко се сви и големите икономики, като САЩ са вече в рецесия, която се задълбочава.
България и другите нови членки на ЕС са изключително лабилни и чувствителни и глобалната криза ще ни се отрази много по-тежко и катастрофално.
Състоянието на българската икономика в тази ситуация е доста сложно. Основните важни характеристики на това състояние, които обвързват нашата икономика със световните процеси са:
1. Българската икономика е отворена. Изнасяме две трети от брутния си продукт и внасяме четири пети от него. Няма начин да останем изолирани от евентуална световна криза.
2. С въвеждането на Валутния борд на Българската централна банка и на българското правителство е фактически забранено да провеждат каквато и да е монетарна политика, а българският лев е фиксиран към еврото. Затова всякаква наша антикризисна програма трудно може да бъде копирана от страните, които имат своя валута, и дори от страните от еврозоната.
3. Българската икономика е в състояние на непрекъснат растеж от 1997 г. досега. За същия период обаче растеше и световната икономика, при това за първи път в истинска глобализирана среда.
4. България има огромен търговски дефицит. Досега това не беше тревожно, защото този дефицит се компенсираше от все по-нарастващите чужди инвестиции. Както и да се развие кризата, при всяко положение ще има намаление на преките чужди инвестиции за определен период. Свиването на дефицита по текущата сметка за последните месеци не е добра новина, защото на практика означава колапс във вътрешното потребление на инвестиционни стоки. Факт е, че с 50% спадна ръстът на промишленото производство, очаква се стагнация в туризма, а строителството е почти замряло.
5. Много малка част от българските търговски дружества разчитат на българската или на други фондови борси за привличане на свежи пари. Източник на финансиране на българските фирми в момента са или чуждите инвеститори, или българските банки. Почти цялата българска банкова система обаче е собственост на различни европейски банки. Това прави кризата на родния капиталов пазар пренебрежимо безинтересна, но евентуалната криза в европейската банкова система ще повлияе силно върху нашата икономика.
6. Българската икономика е най-слабо конкурентноспособна в Европейския съюз и се нуждае от значителни и целенасочени нови инвестиции за повишаване на конкурентноспособността си. Намаляването на потока от инвестиции ще блокира опитите за ускорено развитие на конкурентни предимства на български стоки и услуги. През следващите две до три години в България се очаква дълбока рецесия с нулев ръст на БВП, с ръст на безработицата 12-13% за 2009 г. и за 2010 г. на годишна база. Инфлацията бележи нисходяща тенденция, а дългосрочните капиталови инвестиции ще се понижат за 2009 г. с 15%, а за 2010 г. – с 13 до 14%. Преките чужди инвестиции ще намалеят с 20% за 2009 г. спрямо 2008 г. и с 11% за 2010 г. спрямо 2009 г. Прогнозата за обема на износа се очаква да бъде негативна. За 2009 г. очакваният спад е 13% спрямо 2008 г., а за 2010 г. с още 5% спрямо 2009 г. Вносът също ще намалее с 14% за 2009 г. и с 6,8% за 2010 г.
7. Българите имат най-ниските доходи в Европейския съюз. Неинфлационното нарастване на тези доходи е възможно само при увеличаване и преструктуриране на износа. Намаляването на инвестициите в инвестционни стоки ще намали темповете на нарастване на българския износ и ще закотви доходите ни на най-ниското стъпало в Европа.

Като че ли не са достатъчни индуцираните отвън проблеми, та днешното правителство взема решения и извършва действия, които създават допълнителни проблеми в макроикономическата ситуация, както и в самата реална икономика.
1. Решението за изразходване на близо милиард и половина от бюджетния излъшък преимуществено в преки субсидии към населението означава, че тези пари ще излязат веднага на потребителския пазар и ще помпат инфлацията.
2. Знакът, който подават управляващите със схемата за изразходване на излишъка, предопределя и философията на разходната част на бюджета за изборната 2009 г. Както отбелязахме по-горе, не се забелязва Министерството на финансите да е тръгнало да си събира обратно разпратения по ведомствата за съгласуване проектобюджет и да инициира дебат за промяната му.
3. Не са подготвени и не се предвиждат промени в данъчното и осигурителното законодателство, които да оставят в ръцете на предприемачите повече пари, за да поемат с тях част от рисковете на кризата. Напротив, управляващите категорично отказват да дискутират дори разумните предложения за намаляване на ДДС и за връщане на данъчния кредит на крайния потребител (изцяло или частично) за някои стоки от първа необходимост, лекарства, учебници и др.
4. Повишаването на цената на природния газ без предварително анонсиране с общо 50 на сто в следващите три месеца праща в коша за боклук всички разчети на голям брой български предприятия за себестойност, ценообразуване, трудови възнаграждения, печалби, инвестиции. Върху енергоемките индустрии, паралелно със световната криза се стоварва още по-тежка нашенска газово-финансова криза, създадена само с подписите на шефовете на държавния монополист и уж независимия регулагор.
5. Необосновано увеличаване на такси за административни услуги, които все повече придобиват данъчен характер и определено затрудняват гражданите и бизнеса.



Основните цели през следващите четири години са:
- възстановяване доверието на европейските институции и свързаните с тях възможности за достъп до еврофондовете;
- запазване на Валутния борд до влизане на България в еврозоната;
- запазване на икономическата и финасова стабилност на страната;
- изграждане на национална доктрина за развитието на страната в следкризисния период;
- създаване на условия за успешно реализиране на Лисабонската стратегия;
- повишаване на образователното и квалификационно равнище на трудовия ресурс;
- създаване на сигурност и законност в българското обществено развитие и реформиране на съдебната система;
- свеждане на корупцията до поносими за обществото размери;
- запазване на социалния мир чрез ефективно развитие на социалния диалог;
- справедливо разпределение на тежестите от кризата между основните контрагенти на индустриалните отношения;
- ограничаване на сивата икономика.


КТ „Подкрепа” счита за свой дълг и право да представи пред политическите сили своята визия за приоритети на обществено-икономическото и социално развитие през следващите четири години.
Отношението на всички парламентарни и извънпарламентарни политически сили към нашата визия ще определи и нашето поведение по време на националните парламентарни избори и изборите за Европейски парламент.

Национални приоритети

Политическите сили и социалните партньори са длъжни да постигнат съгласие по националните приоритети за следващите четири години в два основни аспекта:
І. Приоритети и мерки за тяхното постигане по време на глобална криза.
ІІ. Приоритети за подобряване и стабилизиране на финасово-икономическия и социален статус на страната в следкризисния период.

В тази връзка след приключване на парламентаринте избори и сформиране на правителство, следва да се разработи и сключи Пакт с план за действие през двата цитирани периода между национално представителните синдикални и работодателски организации и правителството. Основните акценти в него предлагаме да обхващат:
ПЪРВО: Антикризисни приоритетни политики
І. Запазване на финасово икономическата стабилност
Положителни предпоставки:
1. Наличие на Валутен борд;
2. Относително висок фискален и валутен резерв.
Негативни страни за постигане на този приоритет:
1. Липса на възможност за определяне пика на кризата;
2. Фактът, че финасовата криза в България ще дойде по-късно през иконимическа рецесия;
3. Фискалните и валутни резерви на страната през следващите две до три години няма да имат възможност да бъдат попълнени поради нулев ръст на БВП;
4. Нестабилна политическа обстановка, тъй като България е в условия на избори и смяната на правителството, период, който на практика показва, че новите управляващи имат нужда от технологично време да влязат във властта, а ако останат старите управляващи липсата на доверие от страна на ЕС ще блокира достъпа на европари до българската икономика.
Мерки за осъществяване на приоритета:
1. Стабилизиране и подобряване на бизнес климата:

Автор: КТ "ПОДКРЕПА" ВАРНА