Според Наредбата за акредитация на лечебните заведения една болница, която е получила разрешение от министъра на здравеопазването да осъществява медицинска дейност, не може да кандидатства за акредитация в продължение на шест месеца. Същото се отнася и за вече работеща болница, която иска да разкрие нова дейност - например ново отделение по ортопедия, по неврология или каквото и да било. Сами по себе си тези срокове едва ли щяха да са голям проблем, ако паралелно с тях Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) не беше въвела като условие за сключване на договор с болниците наличие на акредитационна оценка за цялото лечебно заведение и за всяко от неговите структурни звена.
Да видим резултатите през очите на един инвеститор, изградил голяма многопрофилна болница в Бургас. Толкова голяма, че капацитетът й е сравним с този на съществуващата областна болница и дори го надхвърля. Общият размер на инвестицията е 8 милиона лева. И така - строителството е завършено, персоналът е назначен, документите са изрядни и министърът вероятно ще издаде разрешение за започване на лечебна дейност. Междувременно една наредба и едно решение са променени. Тогава научаваш, че не можеш да сключиш договор с НЗОК, защото все още нямаш акредитация, а не можеш и да се акредитираш, защото наредбата вече ти забранява да го направиш в следващите шест месеца. Нито едно от тези ограничения не е съществувало, когато си планирал и започнал да инвестираш. Всички разчети, бизнес план, SWAT анализи и прочее отиват в коша за боклук.
Какво става с кредитите, лихвите, ипотеките - само инвеститорът си знае. Това, което не знае и предстои да научи, е, че срокът, в който няма да работи, всъщност е много по-дълъг от 6 месеца. Половин година чакаш, за да подадеш документите, самата акредитация отнема още три месеца. На деветия месец, ако всичко е минало благополучно, ще научиш, че здравната каса сключва договори само през месеците януари и септември. Тоест в зависимост от късмета (и от благоволението на администрацията) ще се наложи да почакаш за договор още между 2 и 7 месеца. И това не е всичко. Когато най-накрая имаш договора, заедно с него ти връчват месечен лимит на разходите. Понеже става дума за новооткрита болница, касата я таксува като неблагонадеждна и през първата година лимитът ще ти стига колкото за заплатите на охраната и евентуално електроенергията. През следващата ще е малко по-висок и може да стигне за заплатите на медицинските сестри. Единственият въпрос, на който остава да си отговориш, е кой те накара да инвестираш в здравеопазването.
Примерът с бизнесмена от Бургас не е художествена измислица, а реалност. Както реални са и аналогичните инвестиции в Стара Загора, Ямбол, Велико Търново и редица други, изправени пред същия проблем и пред същия въпрос.
Сега да видим какви са аргументите на администрацията.
Първо мотивите на министъра на здравеопазването: "За да се направи акредитация, трябва да има осъществена дейност, която да се акредитира." Това е вярно само по себе си, макар да не отговаря на въпроса защо срокът е шестмесечен, а не, да речем, тримесечен. Не отговаря също на въпроса защо през есента на миналата година същата тази наредба налагаше забрана дори за 12 месеца, а преди това, от началото на 2003, когато е публикувана за пръв път, изобщо не поставяше срокове. Как така цели 6 години се извършваше акредитация без ограничения, а сега изведнъж решихте, че ви трябват такива, и само за четири месеца ги променихте два пъти? Освен това - не е ли очевидно, че се получава омагьосан кръг? От една страна, такова новооткрито лечебно заведение не може да сключи договор с НЗОК и да осъществява дейност, защото няма акредитация. От друга страна, не може да се акредитира, за да сключи договор с касата. Как тогава една такава болница би осъществявала дейност през този период, след като НЗОК е монополист и не може да работи с алтернативен здравен фонд? Тогава с какви средства ще издържа наетия персонал, след като единствената възможност е да приема и лекува пациенти срещу заплащане?
Очевидно е, че малцина здравно осигурени биха предпочели да си платят. Липсата на дейност пък ще попречи да се натрупа необходимият минимум от клинични случаи, служещи като основа за присъждане на акредитационна оценка. Тоест независимо от 6-месечното отсрочване пак няма да има достатъчен обем дейност, която да бъде оценена.
Аргумент на директора на НЗОК: "Касата няма пари да плаща на повече болници, затова пред новите трябва да се поставят ограничения, които да препятстват сключването на договори с тях." Добре, но защо избирате да плащате на една порутена и амортизирана лечебница, вместо на друга чисто нова и оборудвана с най-съвременна техника? След като са най-заинтересувани, защо не оставите болните сами да решат къде да се лекуват
Чудя се най-накрая няма ли кой да обясни на ръководителите на здравната каса, че те плащат на брой преминали и излекувани пациенти. Средно годишно болниците отчитат 1.3-1.4 милиона хоспитализации. Този брой, умножен по цената на клиничната пътека, дава общата сума на разходите за болниците. От гледна точка на НЗОК няма абсолютно никакво значение дали тези пациенти са преминали през 10 или през 1000 болници - разходът е един и същ.
Няма разумно обяснение и следното - защо, след като държавата непрекъснато се оплаква, че няма достатъчно пари за здравеопазване, пречи и на малкото частни инвеститори в сектора? Отблъскването на частните инвестиции е може би най-маловажната от всички последици. Дори можем да кажем на инвеститорите, че сами са си виновни, защото, когато са правили анализ, не са отчели най-големия риск - министърът на здравеопазването.
Последиците за системата са тези, които тревожат най-много. Тоталното административно регулиране и унищожаването на конкурентната среда води след себе си до отпадане на стимулите за развитие и на съществуващите болници. Конкуренцията ти налага да предлагаш високо качество и ниска цена на услугата. Затова естествена последица от влошаване на конкурентната среда ще бъде влошаване на качеството на медицинските услуги и повишаване на тяхната цена. Високата цена означава повече държавни разходи и повече плащания от болните. Лошото качество също има финансови измерения, но тук цената се плаща и с живота на болни, които биха могли да бъдат излекувани. Ето защо в крайна сметка цената на погрешната здравна политика ще бъде платена от всички български граждани, но най-вече от пациентите.

*Авторът, Д-р Стойчо Кацаров е депутат в 38-ото и 39-ото Народно събрание; заместник-министър на здравеопазването (1999 - 2001), учредител на Център за защита правата в здравеопазването.

Автор: http://www.dnevnik.bg/analizi/2009/05/29/727414_zdravna_politika_za_smetka_na_zdraveto/