С развитието на кризата Източна Европа стана обект на спекулации вместо за инвестиции. Почти всяка седмица в интернет и агенциите излизат анализи от различни специалисти, които обясняват колко е затънал регионът като цяло и по-специално някоя от държавите в него. Бидейки част от региона, България също е в кюпа, представян в недобра светлина.
Доскоро се смяташе, че тези анализи водят след себе си последствия, но напоследък те все повече се подминават. Само една от причините са честите грешки, които се хващат с невъоръжено око.
МВФ например в пролетния си доклад допусна фрапиращи неточности
за нуждата от спешно външно финансиране в осем от източноевропейските държави. Институцията се извини и коригира данните си, но този подход е все още изключение.
През пролетта "Ситигруп" публикува доклад, според който БВП на България трябваше да надхвърли номинална стойност от 80 млрд. лв. Това предполага двуцифрен икономически растеж, а коментарът сочеше рецесия. И Световната банка допусна грешка в анализ за краткосрочната ликвидност на България, а миналата седмица "Муудис" заявиха, че номиналният БВП на страната ще е 60 млрд. лв. при прогнозиран спад от 5% - това означава или средногодишният курс лев/долар да е 1.47 и по-висок, или в България да има жестока дефлация до декември. Ларс Кристенсен от Данске банк пък градеше прогнозите си, допускайки "малката" неточност да смята, че в България има плаващ, а не фиксиран валутен курс.
Проблемът е, че анализите на авторитетните институции и агенции играят ролята на
голямото зъбчато колело, което задвижва по-малките
в описанието на случващото се в дадена страна или регион, с което се съобразява инвеститорската общност.
Архитектурата на финансовата ни система позволява на обикновения спекулант да печели от България главно по един начин и това е дериватът Credit Default Swap. CDS-ите , както сме свикнали да ги наричаме, представят пазарна оценка на възприятието за риск и служат като застрахователна полица на инвеститора срещу риск на длъжника. Ако една държава фалира, всеки притежател на нейни облигации ще може да си вземе парите не от нея, а от издателя на CDS, ако преди това си го е купил. Цената му се измерва в базисни пунктове (1 пункт се равнява на 0.01%). Колкото по-лошо е положението в една държава, толкова по-скъпи са те. С други думи, CDS-ите поскъпват при очакване за фалит. Ако за една държава се очаква в петък да обяви, че е неплатежоспособна, то в късния следобед на четвъртък цената им би била 10 000 базисни пункта, или 100% от застрахования дълг. Е, за България най-високите стойности на този дериват бяха около 600 базисни пункта, или застрахователната премия се оценяваше на 6% от самия дълг.
Тъкмо анализите (разбира се, имаше и професионално направени, затова и се потвърждават) движеха котировките на CDS-ите, но, изглежда, вече не предизвикват сериозно отношение. Българските глобални облигации само веднъж за кратко паднаха под номинала си в края наминалата година и на това финансовото министерство реагира с моментално изкупуване на книжата. Сигналът бе ясен - България може да изплаща дълговете си и тези, които се притесняваха,
платиха цената на недоверието си
като продадоха на загуба. Разбира се, най-сериозните играчи са добре запознати с положението тук и оценката им за търгуваните инструменти често е различна от пазарната.
Разнопосочните анализи поставиха на изпитание и медиите. По дефиниция те са мястото, където различните мнения се сблъскват, и нерядко бяха упреквани, че "папагалски" цитират една или друга грешна прогноза. През февруари например Сергей Станишев упрекна българските журналисти, че се доверяват на чужди експерти, тъй като за тях България представлявала само подавани от БНБ и НСИ числа, които вкарвали в матрици и след въвеждането на алгоритъм изкарвали резултат. Дори това да е вярно в някаква степен, по-големият проблем в случая е, че не друг, а реалността през последните месеци опроверга бодряшките тези на бившия премиер в началото на годината.
Учебникарският подход на западните анализатори беше критикуван и от българските икономисти, но от своя страна и те бяха част от проблема с изясняването на ситуацията. Така например спадът в индустрията първо бе сезонно нормален (август 2008), после се оказа, че бил нормален, но защото индустрията навсякъде спадала. След това рецесията в България щеше да е пренебрежима и дори да я няма, а когато се заговори за свиване на БВП между 5 и 7% (потвърдено в сряда и от новия финансов министър), и това развитие се оказа в реда на нещата, тъй като навсякъде имало рецесия. Факт е, че като малка и отворена икономика България е уязвима от външни влияния. Но дали все пак, ако тукашните анализи на икономическия растеж по-често се базираха на структурата му, т.е. на факторите, които го обуславят, всички днес щяхме да сме по-малко изненадани от рязката промяна в картината?
В заключение - никой не е застрахован от грешки. По-важно е дали се превръщат в поуки.

Автор: http://www.dnevnik.bg/analizi/2009/07/29/763344_koi_suzdava_neviarnata_kartina_za_bulgariia/